Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Извъртя се в леглото и заби юмрук във възглавницата. Какво си е мислил, по дяволите? Тъкмо в това бе бедата, че не бе мислил. Само реагираше и докато се наслаждаваше на желаната плячка, бе разбил мечтите й. Сега бе длъжен да изкупи греха си и да направи нещо за нея.
Започна да обмисля различни планове. Да възхвалява бизнеса й и да й намери достойни клиенти. Да използва екипа си от пиар специалисти и връзките с журналисти, за да й осигури медийни изяви. Можеше да се получи интересна история — сватовница от второ поколение продължава делото на баба си. Анабел трябваше сама да се сети за това, но явно нямаше високо мнение за собствените си бизнес умения.
Но едно нещо не биваше да прави — да я остави да го запознава с други жени. Това щеше да разбие сърцето й. Като истински егоист, никак не му се щеше тя да спре да работи за него. Харесваше му да е наоколо. Анабел облекчаваше живота му… а той й се отплати, като я прекара, буквално и преносно.
Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото.
Отчаянието, което го обзе, беше до болка познато, като звука на ръждясалата врата на каравана, тресната в нощта.
Не помнеше кога е заспал, но трябва да е спал дълго, защото беше ден, когато земята се разклати. Отвори едното си око, видя лице, което не беше готов да види, и зарови глава във възглавницата. Още едно леко земетресение разтърси матрака. Хийт повдигна клепачи и потрепна от силната светлина, обляла лицето му.
— Събуди се, великолепен дар за всяка жена — изчурулика един глас.
Тя седеше до него, на пода на верандата, с чаша с кафе в ръка, докато побутваше матрака с крак. Беше с яркожълти шорти и виолетова тениска, с щампован върху нея някакъв грозен трол от анимационните филмчета и надпис «Ние също сме хора». Непокорните къдрици обрамчваха дяволитото лице, устните приличаха на усмихнати розови пъпки, а очите бяха по-ясни от неговите. И определено не изглеждаше опустошена. Дявол да го вземе! Сигурно си мислеше, че миналата нощ е променила отношенията им. Прилоша му.
— По-късно — промърмори той.
— Не мога да чакам. Ще се срещнем с останалите на закуска в беседката, а аз трябва да поговоря с теб преди това. — Взе втора чаша от пода и му я подаде. — Това трябва да облекчи болката ти от връщането в реалния свят.
За този разговор трябваше да е с бистър ум, но се чувстваше като дъно на мръсен пепелник. Искаше единствено да избегне тази дискусия, да се завърти с гръб към нея и отново да заспи. Но беше длъжен да я изслуша, затова се надигна на лакът, пое чашата с кафе и се опита да проясни мъглата, обхванала мозъка му.
Погледът й следеше чаршафа, който се свличаше бавно до кръста му и той внезапно я пожела отново. Ръката му се стрелна надолу, за да прикрие издайническото доказателство за възбудата му. Как да й каже новината, че тя му е приятелка, а не кандидатка за дългосрочна връзка, без да нарани чувствата й?
— Първо — подхвана Анабел, — миналата нощ означаваше за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.
Точно това не исках да чуя. Изглеждаше толкова дяволски сладка. Трябваше да си истински негодник, за да нараниш такова мило създание. Само ако тя беше жената, за която винаги си е мечтал — изтънчена, елегантна, с безупречен вкус и семейство, което можеше да проследи прадедите си до барон разбойник от деветнайсети век. Хийт се нуждаеше от спътница, която да издържи всички удари на съдбата, жена, която да гледа на живота като него — състезание, което трябва да се спечели, а не като на безгрижен низ от детински забавления.
— В същото време… — Гласът й се снижи и зазвуча по-сериозно. — Случилото се не бива никога повече да се повтаря. От моя страна това беше сериозно нарушение на професионалната етика, при все че не е чак такъв голям проблем, какъвто си представях. — По устните й заигра непокорна усмивка. — Сега вече мога да те препоръчвам с чиста съвест. — Лицето й помръкна. — Не, по-големият проблем е в това, че аз те използвах.
Кафето в чашата му се разплиска. Какво, по дяволите, означаваше това?
Анабел изтича в кухнята за салфетка и му я подаде, за да попие кафето.
— А сега ме слушай внимателно — продължи. — Трябва да разбереш, че наистина съм ти благодарна за това, което направи. Цялата история с Роб ми се отрази много зле. Откакто скъсахме, ами… избягвах секса. Жестоката истина е, че направо бях психически блокирала. — Тя попи няколко капки от кафето, които бе пропуснал. — Благодарение на теб това вече е минало.
Той отпи предпазливо от ободрителната напитка и зачака.