Идеалната половинка

Притегли я към себе си, впи устни в нейните и плъзна ръце по очертанията на гърба й. И тя му позволи, също както миналата нощ, без да мисли, че това бе възможно най-лошото, което можеше да стори, пренебрегвайки всички причини, поради които не биваше да се наслаждава на всеки миг от тази единствена нощ, за да не се налага да се изправя пред последствията на сутринта.

— Търпението ми се изчерпи.

Дрезгавият му шепот погали бузата й, а ръката му свали с един замах ципа на роклята до кръста.

— Това ще съсипе всичко — промълви задъхано тя, долепила устни до неговите. Трябваше да каже нужните думи, макар че не направи нищо, за да го спре.

— Все пак нека го направим — рече той с хрипкав глас. — После ще му мислим.

Точно това искаше да чуе тя. Отдаде се на целувката им — покорна, омагьосана, оглупяла… и малко влюбена.

Миг по-късно роклята бе на купчинка в краката й, заедно със сутиена, бикините й и дрехите му — чифт черни спортни шорти. Бяха на верандата, но наоколо бе тъмно, дърветата — гъсти, а и на кого му пукаше. Погледът му се спря върху бюста й, не я докосваше, само гледаше. С едната си ръка обхвана рамото й. Плъзна върховете на пръстите си надолу по гърба, до талията й. Тя потръпна и притисна буза към гърдите му, сетне изви глава и ги докосна с устни. Той подскочи и дъхът излезе със свистене от гърлото му.

— Не мърдай!

Хийт се дръпна и хукна към кухнята, давайки й възможност за един кратък миг да зърне един невероятно стегнат мъжки задник. В главата й проблесна мисълта, че навярно е хукнал, за да вземе мобилния си, за да свърши няколко работи едновременно, но той угаси осветлението в кухнята, оставяйки да свети само малката лампичка на печката, сетне изчезна в дневната и също угаси светлините. Миг по-късно отново се появи. Докато вървеше към нея, отблясъците от мъждивата златиста светлина откъм кухнята танцуваха върху стройното му мускулесто тяло.

Беше силно възбуден. Когато стигна до нея, й подаде опаковка с три презерватива и прошепна:

— Смятай го за знак колко те харесвам.

— Оценявам го — отвърна тя, също шепнешком.

Притисна я върху матрака. Анабел си спомни колко неотклонно Питона преследваше целта си и осъзна, че «женската киновечер» значително бе увеличила очакванията й за продължителна любовна игра. Стори й се, че прекалено скоро той се претърколи отгоре й и устните му потърсиха гърдата й. Тя зарови пръсти в косата му.

— Караш ме да бързам, така ли?

— Не се съмнявай в това — отвърна той и ръката му се плъзна към корема й, устремена към пулсиращата женственост.

— Искам още целувки.

— Няма проблем.

Хийт пое зърното й между устните си. Анабел се задъха.

— По устата.

Той подразни малкото набъбнало зърно и дишането му се учести.

— Да преговаряме.

Младата жена заби пръсти в гърба му, влажен от скромните му опити да се сдържа. Бедрата й машинално се разтвориха.

— Би трябвало да очаквам това.

Хийт прокара палец през къдриците на венериния й хълм и си поигра с огнените кичурчета.