Идеалната половинка

Изкачи се на пръсти до верандата, изу сандалите, завъртя дръжката колкото можа по-безшумно и открехна скърцащата мрежеста врата.

— Здравей.

Анабел се сепна и изпусна сандалите на пода.

— Не ме стряскай така!

— Извинявай.

Той лежеше на дивана с купчина документи в ръка. Не носеше риза, а само черни, избелели спортни шорти. Краката му бяха боси, а глезените — кръстосани върху облегалката на дивана. От светлината на подовата лампа косъмчетата по тях изглеждаха златисти. Погледът й се прикова в шортите. След всичко, което бе видяла на екрана, той беше престъпно навлечен.

Докато тя се опитваше да си поеме дъх, Хийт повдигна глава и рамене, от което, разбира се, съвършените мускули на плоския корем леко се стегнаха и на Анабел й прималя от еротичната гледка.

— Защо лицето ти е толкова зачервено? — учуди се той.

— Из… изгоряла съм на слънцето.

Знаеше колко е уязвима, трябваше да поплува в езерото, за да се охлади, преди да се прибере в бунгалото.

— Това не е слънчево изгаряне. — Той спусна крака на пода и тя забеляза, че косата му е мокра. — Какво ти става?

— Нищо! — Анабел заотстъпва назад. Така щеше да стигне по-бавно до спалнята, но за нищо на света нямаше да се обърне с гръб към него. — Пак си взел душ.

— Е, и?

— Изкъпа се след плуването. Да не би да си побъркан на тема чистота?

— С Рон потичахме след вечеря. А теб какво те засяга?

О, господи, тази гръд, тези устни… зелените очи, които виждаха всичко. Освен нея гола. Това никога не бяха виждали.

— Аз… отивам да си легна.

— Да не би с нещо да те засегнах?

— Моля те, не ме закачай.

— Ще се постарая. — Устните му леко се извиха. — Но тъй като аз съм си аз…

— Престани!

Тя от своя страна не възнамеряваше да спира, но явно краката й обявиха стачка.

— Искаш ли топло мляко, или нещо друго?

— Не, определено не се нуждая от нищо горещо.

— Казах топло. Не съм споменал нищо горещо.

Хийт остави документите.

— Аз… зная.

Младата жена може и да стоеше неподвижно, но той пристъпи напред и огледа недоумяващо потната й омачкана рокля.

— Какво ти става?

Анабел не можеше да откъсне очи от устата му. Пред нея сякаш оживяха всички онези устни, които само преди половин час бе видяла на малкия телевизионен екран, и си припомни съвсем точно какво правеха. По дяволите и Кристъл, и филмът й!

— Просто съм уморена — смотолеви тя.

— Нещо тук не се връзва. Не ми изглеждаш уморена. Устните ти са зачервени, сякаш си ги хапала. Дишаш тежко. Честно казано, приличаш ми на възбудена. И то сексуално. Или може би развинтеното ми въображение пак ми играе лоша шега?

— Да не говорим за това, става ли?

Той имаше малък белег на реброто, навярно спомен от изоставена любовница, пробола го с нож.