Идеалната половинка

— Какъв срам между приятели? — процеди той сухо. — Нали ти толкова държиш да си честна и откровена?

Анабел погледна към тавана, сви рамене, сетне сведе глава и се втренчи в пода.

— Ами… знаеш… малко се увлякох по Дийн Робилард.

Гласът й едва се чуваше.

Подът под краката му се разлюля. Тя притисна длани към лицето си.

— О, боже, изчервих се. Ужасна съм, нали, че ти говоря за тези неща?

— Моля те, няма нищо — процеди Хийт. — Целият съм в слух.

Анабел отпусна ръце и го изгледа напрегнато.

— Зная, че навярно от това нищо няма да излезе — тази работа с Дийн — но до снощи дори нямах смелост да си дам шанс. Той очевидно е много опитен мъж и какво щях да правя, ако връзката, която усещам помежду ни, съществува не само в моето въображение? Ами ако и той се интересува от мен? Не бих могла да се справя със сексуалните усложнения. Но след това, което миналата нощ ти направи за мен, най-после се изпълних с решителност поне да се опитам. Ако нищо не излезе, здраве да е, такъв е животът. Но поне ще зная, че не е заради неврозата ми.

— Да не би да казваш… че аз бях нещо като ледоразбивач!

Очите с цвят на мед потъмняха от тревога.

— Моля те, кажи ми, че не си сърдит. Зная, че не си влюбен в мен, но все пак на никого не му е приятно да осъзнае, че са го използвали.

Хийт с усилие отпусна стиснатите си зъби.

— И това ли направи ти? Използва ме?

— Ами… миналата нощ не съм си представяла него в леглото, докато бях с теб, или нещо такова. Е, може би само една или две секунди, но само толкова, кълна се.

Той присви очи.

— Значи, всичко помежду ни е наред? — попита Анабел.

Младият мъж не разбираше негодуванието, разгарящо се в гърдите му, особено след като сватовницата му даваше идеалната възможност да се измъкне от създалата се ситуация.

— Не зная. Наред ли е? Как мислиш?

Тя събра сили дори да се усмихне.

— Мисля, че е наред. Струваш ми се малко вкиснат, но нямаш вид на човек, чиято чест е била засегната. Не биваше толкова да се притеснявам. За теб беше само секс, но за мен беше огромна крачка към еманципацията. Благодаря ти, приятелю.

Тя му протегна ръка, принуждавайки го да остави чашата с кафе, за да я разтърси, освен ако не искаше да изглежда като пълен идиот в очите й. После скочи на крака, изпъна ръце над главата си и протегна дребното си тяло като доволна котка. Тениската й се вдигна и разкри пъпчето й, което миналата нощ езикът му обстойно бе изследвал.

— Ще се срещнем в беседката — рече, но внезапно изражението й отново се помрачи и тя продължи настойчиво. — И, Хийт, обещавам ти, че ако изпитваш дори най-малката неприязън към мен, тя ще изчезне още другата седмица. Сега съм решена повече от всякога да ти намеря подходяща съпруга. Вече не е само бизнес. Вече е лично.

И като му хвърли ослепителна усмивка, Анабел изчезна в кухнята, но само след секунда подаде отново глава.

— Благодаря ти, наистина ти благодаря. Много съм ти задължена.

Миг по-късно вратата на бунгалото хлопна. Той се отпусна на възглавницата, сложи чашата с кафето на гърдите си и се опита да осъзнае казаното дотук.