Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Който ще й довлече много неприятности, когато я пъхнат в затвора.
— Ще престанеш ли?
Косата й отново докосна бедрото му. Хийт не можа да издържи повече и скочи.
— Отивам да плувам. Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя погледна с копнеж към езерото.
— Предпочитам да остана тук.
— Хайде, момиче! — Сграбчи я за ръката и я изправи на крака. — Или те е страх да не си намокриш косата?
Бърза като светкавица, тя се отскубна и хукна към водата.
— Който стигне последен до сала, е обсесивно-компулсивен тъпунгер и загубеняк! — извика, гмурна се и заплува.
Чампиън мигом я последва. Макар че Анабел плуваше добре, Хийт много лесно можеше да я настигне, но нарочно изоставаше, за да спечели тя.
Когато докосна стълбата, сватовницата му го награди с една от неотразимите си усмивки, които озаряваха цялото й лице.
— Слабакът загуби!
Това вече преля чашата и той я натисна към дъното.
Поиграха си във водата за кратко, после се качиха на сала, пак се гмурнаха, сборичкаха се с много плискане. Отраснала с двама по-големи братя, Анабел бе научила няколко подли номера. Още по-забавна беше закачливата й усмивка, която съвсем го влудяваше. На всичко отгоре тя отново се заяде с него, като го попита какво означава буквата «Д» във второто му име, но Хийт решително пресече опитите й да изтръгне от него отговора. В замяна тя напръска лицето му с вода. Лудориите му осигуриха прекрасна възможност да се докосва до нея, но когато я задържа прекалено дълго в ръцете си, Анабел се отдръпна.
— Стига толкова. Ще се прибера в бунгалото, за да отдъхна преди вечерята.
— Разбирам. Явно вече не си в първа младост — подхвърли язвително той.
Но тя не се хвана на въдицата и спокойно заплува към брега. Чампиън я изпрати със зажаднял поглед. Бикините на банския й се бяха вдигнали нагоре, разкривайки две заоблени мокри полукълба. Тя се пресегна и опъна банския надолу. Той простена и се гмурна, но водата не беше достатъчно студена, за да го охлади, така че му трябваше известно време, за да се съвземе.
Като излезе на пясъка, Хийт побъбри малко с Чърмейн и Дарнъл, но постоянно усещаше присъствието на Фийби, която се припичаше на един шезлонг наблизо, нахлупила на главата си широка сламена шапка. Целият й черен бански беше силно изрязан, а около кръста си бе завързала саронг с тропически рисунки, както и невидима табела с надпис: «Не ме безпокойте». Той реши, че е време да направи решителния си ход, извини се на семейство Пруит и пристъпи към собственичката на «Старс».
— Имаш ли нещо против да поговорим? — попита любезно.
Очите, скрити зад розовите слънчеви очила, лениво се сведоха надолу.
— А досега денят ми беше толкова прекрасен.
— Всички хубави неща, рано или късно, свършват. — Вместо да се настани на празния шезлонг до нейния, той предпочете да й позволи да запази превъзходството си да го гледа отгоре и седна на една плажна кърпа, оставена на пясъка. — Една мисъл не ми дава покой още от детското празненство.
— О, така ли?
— Как дракон като теб е родил такава сладурана като Хана?
Като никога, Фийби прихна.
— Наследила е гените на Дан.
— Чу ли какво каза Хана на децата за въздушните балончета?
Тя най-после благоволи да го погледне.
— Май съм го пропуснала.
— Каза им, че ако балончетата им се спукат, може, ако искат, да си поплачат, но това се е случило, защото някоя зла фея ги е пробила с карфица. Откъде измисля подобни истории?
— Хана има превъзходно въображение — усмихна се майка й.
— Напълно съм съгласен. Тя е необикновено хлапе.
Дори и най-коравите магнати се размекват, когато ставаше дума за децата им. Ледът започна да се пропуква.
— За нея се тревожим повече, отколкото за останалите. Тя е толкова чувствителна.
— Като се има предвид кои са родителите й, може да се каже, че е доста по-издръжлива, отколкото си мислиш.
Би трябвало да се засрами заради неприкритото си ласкателство, но Хана действително беше чудесно дете, така че Хийт не преувеличаваше много.
— Не зная. Тя така дълбоко преживява всичко.
— Ти може да мислиш, че е чувствителна, но аз бих казал, че е умна. След като завърши девети клас, прати я при мен и аз веднага ще й дам работа. Нуждая се от човек, способен да пробуди нежната ми страна.
Фийби се разсмя, изглеждаше съвсем искрено развеселена.
— Ще си помисля. Може да се окаже полезно да имам шпионин във вражеския лагер.
— Стига, Фийби. Бях едно наперено хлапе и се опитвах да покажа на всички колко съм корав и велик. Естествено, прецаках всичко. И двамата сме наясно с това. Но не забравяй, че оттогава не съм ти погаждал никакви подли номера.