Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Ще бъда бърз за твоите очаквания. Не мога иначе и предварително се извинявам. — Анабел въздъхна тихо от наслада, когато той докосна топлата, влажна плът. — Но доста отдавна не съм бил с жена и това, което в действителност може да свърши само за няколко минути…
— Май и толкова няма да има.
Пръстите на краката й се свиха.
— … на мен ще ми се стори години. — Гласът му стана още по-дрезгав. — Така че, ето какво предлагам. — Тя стисна бедрата му, докато той продължаваше да я гали. — Нека приемем факта, че първия път няма да успея да те задоволя. Това ще снеме напрежението и от двама ни.
Анабел сви коленете си и простена задъхано:
— Във всеки случай, от теб.
— Но след като изпусна първата… пара — дъхът му пресекна и той заговори бързо и отривисто, — ще разполагам с цялото време на света… — главата й се замята диво, докато коварните му пръсти я дразнеха по най-интимен начин — да направя всичко както трябва. — Хийт разтвори по-широко бедрата й. — А ти, Тинкърбел… — Анабел изохка под тежестта му, — ще изживееш нощта, която никога няма да забравиш.
Проникна в нея със стон и при все че тя беше влажна и готова за него, утробата й бе твърде тясна за мощта му. Анабел вдигна колене и се изви назад. Устата му завладя нейната, сграбчи бедрата й с длани и я изви под ъгъл, за който и двамата копнееха.
Трескави, безумни образи се стрелкаха зад клепачите й. Дългото, дебело тяло на питона нахлуваше в нея, разгръщаше се… протягаше се… проникваше по-надълбоко… и надълбоко. Гърбът под дланите й се напрегна. Сладостна атака… гмурване. Отново и отново. И финалното изкачване. Той започна да трепери. Ниското гърлено ръмжене се удави в устата й. Зад клепачите й проблесна светлина. Тя пое докрай тежестта му, отметна глава и се предаде докрай.
Минаха няколко дълги минути. Той докосна с устни слепоочието й и се претърколи настрани, едва побирайки се върху тесния матрак. Анабел се отдръпна, за да му направи място. Телата им се наместиха по-удобно. Хийт я привлече към влажната си гръд и започна да си играе с косата й. Замаяна, преситена от задоволство, тя не искаше да мисли. Още не.
— Това не… не ми се е случвало — отрони накрая младата жена.
Той се подпря на лакът и се взря в лъжовните й очи.
— Не ми се ще да ти го натяквам, но аз ти го казах.
— И както обикновено, беше прав.
В ъгълчетата на очите му се образуваха палави бръчици и той я целуна бързо по устните.
— Нека ти е за урок. — Надигна се. — Ще са ми нужни няколко минути.
— През това време ще реша наум няколко главоблъсканици.
— Чудесна идея.
Анабел се заслуша в нощните звуци, заобикалящи гнездото им сред дърветата, а Хийт хлътна вътре. Върна се след няколко минути с бутилка бира, приседна на матрака и й подаде бутилката. Тя отпи голяма глътка и му я върна. Той остави бутилката на пода, сетне се излегна, притегли я към гърдите си и отново се заигра с кичур от косата й. Нежният интимен жест извика сълзи в очите й, затова тя се изтърколи отгоре му и започна своето чувствено проучване.
Не след дълго дишането му се накъса.
— Навярно… — пророни той задавено — няма да ми е нужно толкова дълго време да възстановя силите си, колкото смятах.
Тя плъзна устни по корема му.
— Предполагам, че все пак не можеш винаги да бъдеш прав.
И това бе последното нещо, което си казаха за много дълго време.
Накрая Хийт заспа, а тя се измъкна и отиде в спалнята си. Когато отпусна глава на възглавницата и се сви на кравай под одеялото, повече не можеше да отрича реалността на стореното. Той се любеше със същото настървение на работохолик, с което правеше всичко останало, а междувременно тя се бе влюбила още повече в него.
От ъгълчетата на очите й се стичаха сълзи, но Анабел не ги избърса. Вместо това ги остави да се леят на воля, докато обмисляше, подреждаше, планираше. Когато най-сетне се унесе в сън, вече знаеше какво да прави.
Хийт чу как Анабел отиде в спалнята си, но не се помръдна. След като телесният му глад беше задоволен, го връхлетя вината заради гнусната му постъпка. Сватовницата му не беше равнодушна към него. Тази вечер от очите й с цвят на мед струеше цяла палитра от емоции, които той не искаше да признае. И сега се чувстваше като най-гадният мръсник на света.
Тя му бе казала, че това ще свърши зле, но целият му живот бе изграден върху пробиването на стени с глава, така че пренебрегна очевидното и се хвърли сляпо напред. Макар да знаеше, че е права, той я желаеше и я облада, без да мисли за последствията. А сега, когато вече бе прекалено късно, Хийт осъзна в какво нещастие за нея се бе превърнало случилото се, както лично, така и професионално. Младата жена имаше чувства към него, а това означаваше, че не може да бъде вече негова сватовница.