Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
По лицето й премина сянка.
— Да, докато не се лепна за Анабел.
И за един миг крехкото разбирателство помежду им се изпари.
— Това ли мислиш, че правя? — попита той предпазливо.
— Използваш я, за да се добереш до мен, а това не ми харесва.
— Трудно е да използваш точно тази жена. Тя е много умна.
Фийби го изгледа сурово.
— Тя е специална, Хийт, и е моя приятелка. «Идеалната половинка» е всичко за нея. А ти само й объркваш живота.
Доста точно определение, но в гърдите му започна да се надига гняв.
— Подценяваш я.
— Тя сама се подценява. И това я прави уязвима. Семейството й я е убедило, че е неудачница, защото не може да печели шестцифрени суми. Анабел трябва да се съсредоточи върху успеха на бизнеса си, а аз имам усещането, че ти нарочно я отвличаш от целта, при това по не особено почтен начин.
Хийт забрави, че никога не си позволяваше да се оправдава.
— Какво точно искаш да кажеш с това?
— Видях как я гледаше снощи.
Намекът, че може би нарочно наранява Анабел, го жегна право в сърцето и съвсем го вбеси. Той не беше като баща си. Не използваше жените, особено тези, които харесваше. Но сега си имаше работа с Фийби и не можеше да си позволи да избухне, затова загреба в дълбокия кладенец на самообладанието си… и установи, че е пресъхнал.
— Анабел е моя приятелка, а аз нямам навик да наранявам приятелите си. — Изправи се на крака. — Но ти не ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш това, нали?
Докато се отдалечаваше, Хийт се обсипваше с най-цветистите ругатни, които му идваха наум. Той никога не губеше самоконтрол. Никога не губеше шибания си самоконтрол. Но само преди миг бе казал на Фийби Кейлбоу да върви по дяволите. И заради какво? Защото в думите й имаше достатъчно истина, за да го заболи. И това бе фактът, че той бе постъпил подло, а Фийби му бе вдигнала червен картон.
Анабел чакаше Хийт на предната веранда на пансиона заедно с Джанин, която бе поканила на вечеря с тях в града. Беше останала в спалнята си в бунгалото, докато не го чу да влиза. Щом той пусна душа, надраска набързо една бележка, остави я на масата и тихомълком се измъкна. Колкото по-малко време прекарваше насаме с него, толкова по-добре.
— Имаш ли някаква представа за мистериозната изненада на Кристъл? — попита Джанин и нагласи закопчалката на сребърното си колие, докато двете седяха на люлеещите се столове на верандата.
— Не, но се надявам да е калорична.
Младата жена всъщност не я бе грижа за изненадата, стига след вечерята да остане колкото може по-далеч от Чампиън.
Пристигна Хийт с колата и Анабел настоя Джанин да седне отпред до него. По пътя към града той я разпитваше за книгите й. Не бе прочел нито ред от тях, но когато стигнаха до ресторанта, вече я бе убедил, че тя по нищо не отстъпва на Дж. К. Роулинг. Най-странното беше, че изглежда, самият той го вярваше. Несъмнено Питона беше мощен стимулатор.
«Уинд Лейк» беше старомодна кръчма с традиционния за Севера декор с открити греди и дървени маси. Менюто също беше типично за района, включващо телешко, риба и дивеч. Разговорът на масата им беше оживен, а Анабел изпи само чаша бяло вино. След като сервираха основното ястие, Фийби попита мъжете как е минало обсъждането на тяхната книга. Дарнъл отвори уста да отговори и златният му зъб проблесна, но Дан го изпревари:
— Изникнаха толкова много неща, че дори не зная откъде да започна, нали, Рон?
— Да, беше много оживена дискусия — потвърди главният мениджър на «Старс».
— Наистина, споделихме доста идеи — обади се Кевин замислено.
— Оживена? — намръщи се Дарнъл. — Беше…
— Хийт навярно най-добре от всички нас ще може да обобщи — намеси се Уебстър.
Останалите закимаха тържествено към Хийт, който остави вилицата си.
— Съмнявам се, че мога да дам справедлива оценка. Кой би предположил, че ще възникнат толкова различни мнения за постмодерния нихилизъм?
Моли погледна към Фийби.
— Те изобщо не са говорили за книгата.
— Казах ти, че няма да го направят — отвърна сестра й.
Чърмейн се протегна и разтри нежно съпруга си по гърба.
— Съжалявам, скъпи. Знаеш, че наистина се опитах да убедя приятелките си да ви позволят да се присъедините към нашата група, но те заявиха, че ще забавите динамиката ни.
— Освен това се опита да ни натресеш «Сто години самота» — вметна Джанин.
— Но това е страхотна книга! — възкликна Дарнъл. — Вие просто не искате да си поразмърдате мозъците.
Кевин неведнъж бе слушал лекциите на Дарнъл за литературните вкусове на хората и побърза да се намеси, за да предотврати поредната му тирада.