Ангелите не оцеляват на леда

Тя весело тръсна късо подстриганата си сивокоса глава, от което висящите на шията й гердани и бижута глухо прозвъннаха, а дългите й обеци се разлюляха.

— Сядайте, не се притеснявайте — покани ги Тамила. — Ще се постарая да отговоря на всички ваши въпроси. Освен на един, естествено.

— Освен на кой? — бързо и напрегнато попита Антон.

— Няма да мога да ви кажа кой всъщност е убил Миша Болтенков — усмихна се журналистката. — Това сигурно е единственото, което наистина не знам за света на фигурното пързаляне.

По лицето на Антон можеше да се прочете, че той не повярва твърде на това. Но Дзюба няколко часа бе чел нейните материали в интернет и знаеше, че Тамила Варламовна не преувеличава.

— Знам, че всички смятат, че Валера Ламзин е убиецът — подзе тя без излишни предисловия. — И за това има солидни основания. Случи се онази история със сбиването, после с двойката, която Миша Болтенков му отне по хитър начин, после онази отвратителна случка със Света Вашченко, която умишлено извади състезателите от строя точно преди изпълнението, за да „вдигне“ другата двойка, и в замяна да получи по-високо място за своята спортистка. Интересуват ли ви някакви подробности от тези събития?

— Кажете, Тамила, двойката, за която става дума, може ли да е таила злоба срещу Ламзин?

— Може, разбира се. Защо не? — Веждите на Тамила Варламовна леко се повдигнаха. — Но само теоретично може да се предполага, че те биха се хванали да отмъщават на Валера именно сега. Те научиха, че Света Вашченко е действала, подучена от своя бивш треньор Ламзин, преди пет години. Между другото, от мен. Тогава можеха да се вбесят, да се разярят направо и да му сторят нещо. Но оттогава мина време, в живота им станаха много промени и повярвайте ми, сега изобщо не им е до глупости като разни отмъщения.

— А какви са тези промени? — живо се поинтересува Роман.

Отвори се вратата и отново се появи хубавичкото тъмнооко момиче.

— Тамила, баба пита: тук ли да ви поднесем почерпката, или в трапезарията? Пита също: господа офицерите ще обядват ли с нас, или само ще пият чай със сандвичи?

Тамила Варламовна прехвърли въпросителния си поглед от Роман към Антон в очакване на отговор.

— Не, не, много благодарим, нищо не е нужно — най-сетне произнесе Дзюба, като с усилие преодоля желанието си да се съгласи. Ако съдеше по миризмите в коридора, щяха да ги нагостят с нещо вкусно…

— Това не е приказка — категорично отсече журналистката. — Никой не ви пита „да“ или „не“, защото е ясно, че е „да“. Инак не може и да бъде в моя дом. Питат ви какво именно. От моя дом никой никога не си е тръгвал, без да опита фирмените ни ястия. Ние спазваме свято законите на кавказкото гостоприемство. Снаха ми, бабата на моята правнучка, е рускиня, но се учеше да готви още под ръководството на мама, а по-добър познавач на грузинската кухня от моята майка не е имало и няма. Какво е сготвила баба ти? — обърна се тя към момичето.