Хазарски речник [bg]

Така била решена съдбата на Самуел Коен. Бил прогонен от Дубровник и както може да се заключи от известията на полицията, простил се с познайниците си "на Свети апостол Тома в 1689 година по жега, от която се скубели опашките на добитъка, а Страдун бил пълен с птичи пера". Този ден привечер госпожа Ефросиния облякла мъжки дрехи и излязла така, както излизат уличниците. Коен отивал тази вечер за последен път от аптеката към Спонза и тя хвърлила пред него сребърна пара под залива на Гарище. Той вдигнал монетата и приближил в тъмното. Първом се дръпнал, мислейки, че е мъж, но я познал, щом го докоснала с пръсти.

- Недей отива - казала му тя, - всичко може да се уреди със съдиите. Само кажи. Няма изгнание, което да не може да се замени с малко лежане в морските затвори. Комуто трябва, ще омотая малко златни ескудо в брадата и няма да се налага да се разделяме.

- Аз трябва да тръгна не защото съм прогонен - отвърнал Коен, - за мен тези техни писания струват колкото песента, която птицата улулица повръща, като лети. Аз трябва да вървя, защото ми е крайно време вече. От детинство сънувам, че се бия в мрака със сабя и куцам насън. Сънувам на език, който наяве не разбирам. Сега е двайсет и втората година оттогава и е време сънят ми да се сбъдне и обясни. Или сега, или никога. А ще се сбъдне там, където го сънувам - в Цариград. Защото не току-така виждам насън тези криви улици, направени, за да убият вятъра, тези кули и водата под тях...

- Ако не се срещнем повече в този живот - казала тогава госпожа Ефросиния, - ще се видим в някой друг, бъдещ живот. Може ние да сме само корени на душите, които ще поникнат един ден от нас. Може твоята душа да е бременна и да роди някога моята душа, но преди това двете трябва да изминат отредения им път...

- И така да е, в този бъдещ свят няма да се познаем. Твоята душа не е Адамовата, онази, която е прогонена в душите на всички по-сетнешни поколения и е осъдена да умира наново с всеки от нас.

-Ако не така, ще се срещнем по друг начин. И аз ще ти кажа как да ме познаеш. Тогава ще бъда мъж, но ще имам същите ръце, каквито имам сега - с по два палеца, така че всяка от тях може да бъде и лява, и дясна...

При тези думи госпожа Ефросиния целунала пръстена на Коен и се разделили завинаги. Смъртта на госпожа Лукаревич, която последвала наскоро и била толкова ужасна, че е възпята в народните песни, не могла да хвърли сянка върху Коен, защото по времето, когато умряла госпожа Ефросиния, самият той вече бил изпаднал в своята летаргия, в съня без завръщане и събуждане.

В началото мислели, че Коен ще отиде при своята годеница Лидисия в Солун и че там ще се ожени, както препоръчвала еврейската общност в Дубровник. Но той не постъпил така. Тази вечер си напълнил лулата, а на сутринта я изпушил в лагера на требинския Сабляк паша, който се стягал за поход във Влашко. Така Коен въпреки всичко се запътил към Цариград. Но никога не стигнал дотам. Очевидците сред придружителите на пашата, които дубровнишките евреи подкупили с растителни бои за лен, за да им разкажат за края на Коен, съобщават следното: