Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава отведнъж Коеновият сън останал празен като пресушено корито на река. Било време за събуждане, но вече нямало кой да сънува Коеновата действителност, както това вършел Бранкович, докато бил жив. И така и с Коен трябвало да се случи това, което се случило. Масуди видял как в Коеновия сън, който се превръщал в предсмъртен стон, от всички неща, които го обкръжавали, започнали да падат като капки съществителните и светът станал девствено чист като в първия ден на Сътворението. Само десетте първи цифри и онези букви от азбуката, които означавали глаголи, блестели над вещите около Коен като златни сълзи. И тогава той разбрал, че цифрите на десетте заповеди са също глаголи и че се забравят последни при забравянето на един език и остават като отзвук дори когато самите заповеди са изчезнали от паметта.
В този миг Коен се събудил в своята смърт и пътеката пред Масуди изчезнала, защото през видимостта се спуснал воал, на който пишело с вода от реката Ябок:
"Защото вашите сънища са дни в нощите."
По-важна литература. Аноним, Lexicon Cosri, Continens Colliquiun seu disputationem de religione, Regiemonti Borussiae excudebat typographus Ioannes Daubmannus, Anno 1691 passim; Зa Коеновите прадеди да се види: М. Пантич, "Синът, годеник на една майка... ". Анали на Историческия институт на Югославската академия на науките и изкуствата. Дубровник, 1953 П, 209-216.
Л
LIBER COSRI
LIBER COSRI - заглавие на латинския превод на книгата за хазарите от Юда Халеви, който се появил в 1660 година. Преводачът Джон Бъкстьрф (John Buxtorf, 1599-1664) дал успоредно със своя латински превод и еврейската версия. Бъкстърф бил син на баща със същото
име и презиме и рано бил насочен към библейски, равински и средновековен еврейски език. Превеждал на латински и Маймонид (Базел, 1629) и взел участие в една дълга публична полемика с Луис Капел за надредните знаци в Библията и за буквите, които означават гласните. Превода на книгата на Халеви той издал в Базел през 1660 година, прибавяйки предговор, от който се вижда, че е използвал венецианските издания с еврейския предговор на Ибн Тибон. Смятал както Халеви, че гласните са душата на буквите и следователно на всяка от 22-те съгласни се падат по три гласни. Четенето в действителност е замеряне на хвърлен камък с друг камък, при което съгласните са камъните, а тяхната бързина са гласните. Според него в Ноевия ковчег по време на Потопа били натоварени и седем цифри, и то във вид на гълъби, защото гълъбът умее да брои до седем. Само че тези цифри не са имали знак на съгласни, а на гласни писмена.
Въпреки че "Хазарската преписка" добила известност веднага след 1577 година, за широката общественост тя станала достъпна едва с изданието на Бъкстьрф от 1660 година, защото в притурката приложил и писмото на Хисдай Ибн Шапрут и отговора на хазарския цар Йосиф.
ЛУКАРЕВИЧ (LUCCARI), ЕФРОСИНИЯ
ЛУКАРЕВИЧ (LUCCARI), ЕФРОСИНИЯ (XVII век) - дубровнишка благородничка от рода Геталдич-Крухорадич, омъжена за един от благородниците от семейство Luccari. В своя дворец имала кафез със сойка, чието присъствие в дома е лековито, и на стената гръцки часовник, който по празници свири тропари и кондаци. Казвала, че отварянето на всяка нова врата в живота е неизвестност като хвърлянето на карти, а за своя богат съпруг - че вечеря с тишина и вода. Била известна със свободното си държане и твърде красива; защитавала през смях твърдението, че плътта и честта не вървят заедно, и имала по два палеца на всяка ръка. Постоянно била с надянати ръкавици, дори и по време на обяд, а обичала червени, сини и жълти ястия и носела рокли в тези цветове. Имала две деца, дъщеря и син. Една нощ седемгодишната дъщеря видяла през прозореца, който делял нейната стая от майчината, как майка й ражда. В присъствието на своята птица в кафеза госпожа Ефросиния родила малко брадато старче с шпори на босите крака, което, идвайки на света, извикало: "Гладен грък и на небето ще иде", прегризало собствения си пъп и тозчас изтичало някъде, като грабнало вместо дрехи нечия шапка и повикало пътем сестра си по име. Оттогава момиченцето онемяло, нито се водело, нито се карало и било настанено далеч в Конавле никой да не го вижда. Говорело се, че на госпожа Ефросиния й се случвали такива неща, защото била седнала на хляба и понеже поддържала тайна връзка с някакъв евреин от дубровнишкото гето на име Самуел Коен