Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 124
Перейти на страницу:

Тогава отведнъж Коеновият сън останал празен като пресушено корито на река. Било време за събуждане, но вече нямало кой да сънува Коеновата действителност, както това вършел Бранкович, докато бил жив. И така и с Коен трябвало да се случи това, което се случило. Масуди видял как в Коеновия сън, който се превръщал в предсмъртен стон, от всички неща, които го обкръжавали, започнали да падат като капки съществителните и светът станал девствено чист като в първия ден на Сътворението. Само десетте първи цифри и онези букви от азбуката, които означавали глаголи, блестели над вещите около Коен като златни сълзи. И тогава той разбрал, че цифрите на десетте заповеди са също глаголи и че се забравят последни при забравянето на един език и остават като отзвук дори когато самите заповеди са изчезнали от паметта.

В този миг Коен се събудил в своята смърт и пътеката пред Масуди изчезнала, защото през видимостта се спуснал воал, на който пишело с вода от реката Ябок:

"Защото вашите сънища са дни в нощите."

По-важна литература. Аноним, Lexicon Cosri, Continens Colliquiun seu disputationem de religione, Regiemonti Borussiae excudebat typographus Ioannes Daubmannus, Anno 1691 passim; Зa Коеновите прадеди да се види: М. Пантич, "Синът, годеник на една майка... ". Анали на Историческия институт на Югославската академия на науките и изкуствата. Дубровник, 1953 П, 209-216.

Л

LIBER COSRI

LIBER COSRI - заглавие на латинския превод на книгата за хазарите от Юда Халеви, който се появил в 1660 година. Преводачът Джон Бъкстьрф (John Buxtorf, 1599-1664) дал успоредно със своя латински превод и еврейската версия. Бъкстърф бил син на баща със същото

име и презиме и рано бил насочен към библейски, равински и средновековен еврейски език. Превеждал на латински и Маймонид (Базел, 1629) и взел участие в една дълга публична полемика с Луис Капел за надредните знаци в Библията и за буквите, които означават гласните. Превода на книгата на Халеви той издал в Базел през 1660 година, прибавяйки предговор, от който се вижда, че е използвал венецианските издания с еврейския предговор на Ибн Тибон. Смятал както Халеви, че гласните са душата на буквите и следователно на всяка от 22-те съгласни се падат по три гласни. Четенето в действителност е замеряне на хвърлен камък с друг камък, при което съгласните са камъните, а тяхната бързина са гласните. Според него в Ноевия ковчег по време на Потопа били натоварени и седем цифри, и то във вид на гълъби, защото гълъбът умее да брои до седем. Само че тези цифри не са имали знак на съгласни, а на гласни писмена.

Въпреки че "Хазарската преписка" добила известност веднага след 1577 година, за широката общественост тя станала достъпна едва с изданието на Бъкстьрф от 1660 година, защото в притурката приложил и писмото на Хисдай Ибн Шапрут и отговора на хазарския цар Йосиф.

ЛУКАРЕВИЧ (LUCCARI), ЕФРОСИНИЯ

ЛУКАРЕВИЧ (LUCCARI), ЕФРОСИНИЯ (XVII век) - дубровнишка благородничка от рода Геталдич-Крухорадич, омъжена за един от благородниците от семейство Luccari. В своя дворец имала кафез със сойка, чието присъствие в дома е лековито, и на стената гръцки часовник, който по празници свири тропари и кондаци. Казвала, че отварянето на всяка нова врата в живота е неизвестност като хвърлянето на карти, а за своя богат съпруг - че вечеря с тишина и вода. Била известна със свободното си държане и твърде красива; защитавала през смях твърдението, че плътта и честта не вървят заедно, и имала по два палеца на всяка ръка. Постоянно била с надянати ръкавици, дори и по време на обяд, а обичала червени, сини и жълти ястия и носела рокли в тези цветове. Имала две деца, дъщеря и син. Една нощ седемгодишната дъщеря видяла през прозореца, който делял нейната стая от майчината, как майка й ражда. В присъствието на своята птица в кафеза госпожа Ефросиния родила малко брадато старче с шпори на босите крака, което, идвайки на света, извикало: "Гладен грък и на небето ще иде", прегризало собствения си пъп и тозчас изтичало някъде, като грабнало вместо дрехи нечия шапка и повикало пътем сестра си по име. Оттогава момиченцето онемяло, нито се водело, нито се карало и било настанено далеч в Конавле никой да не го вижда. Говорело се, че на госпожа Ефросиния й се случвали такива неща, защото била седнала на хляба и понеже поддържала тайна връзка с някакъв евреин от дубровнишкото гето на име Самуел Коен

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)