Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 124
Перейти на страницу:

"Като стигнат края на небето - записал, - се обръщат и през нови облаци вървят обратно..." Когато Сабляк-пашовият отряд излязъл на Дунава, една от четирите райски реки - онази, която символизира алегоричния пласт в Библията, Коен отново се присъединил към тях. Тогава се случило нещо, което му спечелило благоразположението на пашата. Пашата водел в похода един добре платен грък, леяр на топове. Със своите калъпи и сечива той изостанал на един ден ходене след отряда и щом оповестили първите схватки със сърбите и австрийците, пашата наредил да се излее в Железни врата топ с три хиляди лакътя обсег и гюллета от по два египетски кантара всяко. Защото от лумпарда (топа), казвал пашата, ще изгинат пилците в яйцата и ще пометнат лисиците, а медът ще се вгорчи по кошерите. Наредил да пратят Коен за гърка. Но бил шабат и Коен, вместо да тръгне с коня, легнал да спи... На сутринта той избрал една камила, потомка на двугърба мъжка и едногърба женска, която прекарала лятото намазана с катран и сега била готова за път. Повел и един кон "веселяк", от онези, които пущат на кобилите, за да ги предразположат, преди да пуснат айгър да ги покрие. Сменяйки камилата с коня, Коен взел два дни за един и свършил работата. Когато пашата го запитал изненадан къде и кой го е учил да язди, Коен отвърнал, че се е упражнявал насън. Този отговор много допаднал на пашата и той подарил на Коен обица, която се слага в носа. Когато топът бил излят, започнали да обстрелват австрийските позиции. Сабляк заповядал на своята част да се придвижи и към сръбските позиции се спуснали всички, включително и Коен, който вместо сабя носел зобница, въпреки че в нея, както се знаело, нямало нищо ценно, а обратното, само стара, ситно изписана хартия в бели торби. - Под небето, гъсто като чорба - разказвал очевидецът, - налетяхме на някакъв окоп, където заварихме само трима души, а останалите бяха побягнали. Двама войници хвърляха зарове, без да дават пет пари, че ние нападаме. Край тях пред шатрата като в несвяст спеше богато облечен конник и само неговите кучета се нахвърлиха върху нас. Нашите съсякоха завчас единия от онези комарджии и прободоха с копие заспалия конник. Той се привдигна на лакът, както беше прободен, и погледна Коен, който падна от погледа му като от куршум и хартиите му се разпиляха от зобницата. Пашата запита дали Коен е убит, на което онзи другият комарджия отговори на арабски и каза:

- Ако се казва Коен, тогава не го е улучил куршум, ами го е оборил сън...

Това излезе истина и тази необикновена приказка спаси живота на комарджията за този ден. Защото човешката дума е като глад. Невинаги има една и съща сила...

Краят на сведението за Самуел Коен, евреин от дубровнишкото гето, разказва за последния му сън, за тежката и дълбока летаргия, в която се понесъл като в дълбоко море без връщане. Това последно сведение за Самуел Коен дал на требинския Сабляк паша онзи комарджия, комуто бил пощаден животът в сражението. Това, което той казал на пашата, остава завинаги зашито в една свилена шатра на Дунава и до нас са достигнали само откъслеци от разговора през зелената тъкан, която не пропуща дъжд. Комарджията се казвал Юсуф Масуди и бил четец на сънища. Можел в чужд сън да улови заек, та какво остава за човек, и служел при конника, когото събудили с копие. Този конник бил виден и богат човек, наричал се Аврам Бранкович и само хрътките му стрували колкото една лодка барут. За него Масуди твърдял нещо направо невероятно. Уверявал Сабляк паша, че Коен в своя тежък сън сънувал тъкмо Аврам Бранкович.

- Ти казваш, че си четец на сънища? - попитал пашата Масуди. - Можеш ли тогава да прочетеш и съня на Коен?

- Разбира се, че мога. Аз виждам вече какво сънува: тъй като Бранкович умира, той сънува смъртта на Бранкович.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)