Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
"Като стигнат края на небето - записал, - се обръщат и през нови облаци вървят обратно..." Когато Сабляк-пашовият отряд излязъл на Дунава, една от четирите райски реки - онази, която символизира алегоричния пласт в Библията, Коен отново се присъединил към тях. Тогава се случило нещо, което му спечелило благоразположението на пашата. Пашата водел в похода един добре платен грък, леяр на топове. Със своите калъпи и сечива той изостанал на един ден ходене след отряда и щом оповестили първите схватки със сърбите и австрийците, пашата наредил да се излее в Железни врата топ с три хиляди лакътя обсег и гюллета от по два египетски кантара всяко. Защото от лумпарда (топа), казвал пашата, ще изгинат пилците в яйцата и ще пометнат лисиците, а медът ще се вгорчи по кошерите. Наредил да пратят Коен за гърка. Но бил шабат и Коен, вместо да тръгне с коня, легнал да спи... На сутринта той избрал една камила, потомка на двугърба мъжка и едногърба женска, която прекарала лятото намазана с катран и сега била готова за път. Повел и един кон "веселяк", от онези, които пущат на кобилите, за да ги предразположат, преди да пуснат айгър да ги покрие. Сменяйки камилата с коня, Коен взел два дни за един и свършил работата. Когато пашата го запитал изненадан къде и кой го е учил да язди, Коен отвърнал, че се е упражнявал насън. Този отговор много допаднал на пашата и той подарил на Коен обица, която се слага в носа. Когато топът бил излят, започнали да обстрелват австрийските позиции. Сабляк заповядал на своята част да се придвижи и към сръбските позиции се спуснали всички, включително и Коен, който вместо сабя носел зобница, въпреки че в нея, както се знаело, нямало нищо ценно, а обратното, само стара, ситно изписана хартия в бели торби. - Под небето, гъсто като чорба - разказвал очевидецът, - налетяхме на някакъв окоп, където заварихме само трима души, а останалите бяха побягнали. Двама войници хвърляха зарове, без да дават пет пари, че ние нападаме. Край тях пред шатрата като в несвяст спеше богато облечен конник и само неговите кучета се нахвърлиха върху нас. Нашите съсякоха завчас единия от онези комарджии и прободоха с копие заспалия конник. Той се привдигна на лакът, както беше прободен, и погледна Коен, който падна от погледа му като от куршум и хартиите му се разпиляха от зобницата. Пашата запита дали Коен е убит, на което онзи другият комарджия отговори на арабски и каза:
- Ако се казва Коен, тогава не го е улучил куршум, ами го е оборил сън...
Това излезе истина и тази необикновена приказка спаси живота на комарджията за този ден. Защото човешката дума е като глад. Невинаги има една и съща сила...
Краят на сведението за Самуел Коен, евреин от дубровнишкото гето, разказва за последния му сън, за тежката и дълбока летаргия, в която се понесъл като в дълбоко море без връщане. Това последно сведение за Самуел Коен дал на требинския Сабляк паша онзи комарджия, комуто бил пощаден животът в сражението. Това, което той казал на пашата, остава завинаги зашито в една свилена шатра на Дунава и до нас са достигнали само откъслеци от разговора през зелената тъкан, която не пропуща дъжд. Комарджията се казвал Юсуф Масуди и бил четец на сънища. Можел в чужд сън да улови заек, та какво остава за човек, и служел при конника, когото събудили с копие. Този конник бил виден и богат човек, наричал се Аврам Бранкович и само хрътките му стрували колкото една лодка барут. За него Масуди твърдял нещо направо невероятно. Уверявал Сабляк паша, че Коен в своя тежък сън сънувал тъкмо Аврам Бранкович.
- Ти казваш, че си четец на сънища? - попитал пашата Масуди. - Можеш ли тогава да прочетеш и съня на Коен?
- Разбира се, че мога. Аз виждам вече какво сънува: тъй като Бранкович умира, той сънува смъртта на Бранкович.