Хазарски речник [bg]

А в гетото решили, че не трябва да чакат дълго като за огън през зимата. При пълнолунието на месец ияр същата година раби Абрахам Папо и Исак Нехама прегледали и описали хартиите и книгите в Коеновото жилище. Защото съобщението за неговото посещение при монасите разтревожило не сам йезуитите, а и гетото.

Когато дошли пред жилището, там нямало никой. Позвънили и по звука на звънеца познали, че ключът е в звънеца. Бил закачен за езичето му. В стаят горяла свещ, въпреки че майката на Коен я нямало.

Намерили един хаван за канела; мрежа за спане, окачена така високо, че в нея можело да се чете книга, прикрепена за тавана над очите; кутия с пясък, парфюмиран с лавандула; един трираменен свешник с надписи на всяко от рамената, които определяли трите човешки души: нефеш, руах и нешама[22]. На прозореца имало цвете и по вида му посетителите заключили, че е под закрилата на звезда от съзвездието Рак. На полиците покрай стените лежали леут, сабя и 132 калъфа от червено, синьо, черно и бяло зебло и в тях ръкописи на Коен или негови преписи от чужди ръкописи. На едно блюдо с перо, потопено във восък за запечатване, било записано упътване за лесно и бързо събуждане: за да се разсънел човек, достатъчно било да напише която и да е дума и веднага щял да бъде съвсем буден - до такава степен писането само по себе си било свръхестествена, божествена, а не човешка работа. На тавана над мрежата за спане имало много думи и букви, записани при събуждане. Вниманието на посетителите привлекли три от книгите, намерени на пода на помещението до самия прозорец, където обикновено четял Коен. Очевидно ги бил прелиствал от време на време и това четене приличало на вид многоженство. На пода лежало краковско издание на книгата на дубровнишкия поет д-р Дидак Исайе Коен (починал 1599 г.), наречен Дидак Пир - De illustri-busfamiliis (1585); до него била книгата на Арон Коен Zekan Aron (Ароновата брада), издадена във Венеция през 1637 година, с препис на Ароновия химн за Исак Юшурун (починал в дубровнишките тъмници), а накрая и Хубавият зехтин (Semen Atov) на Шаламун Оеф, дядо на Арон Коен. Ясно било, че книгите били подбирани по семеен принцип, но нищо повече от този факт не могло да се извлече. Тогава раби Абрахам Папо отворил прозореца. Тъкмо бил задухал южнякът и вятърът влетял в стаята. Раби разтворил една от книгите, ослушал се за миг как трептят страниците на течението, и казал на Исак Нехама: