Хазарски речник [bg]

По времето, когато никне бялата тръстика, една хубава и тъжна жена дошла на Дунава да търси любимия си, отведен на война. Като чула, че е загинал, отишла при войводата Дракула, който гледал на утрешно око и бил най-скъпият лечител на мъки. Имал почти черен череп под косата, бръчка на мълчанието на лицето и огромен член, за който в празници връзвал на дълга свилена нишка една чинка и тя му го носела, летейки пред войводата. В пояса си държал малка черупка от мида, с която можел майсторски да одере жив човек и после отново да му надене същата кожа, държейки го за перчема. Правел напитки за сладка смърт и неговият дворец постоянно бил обсаден от тълпи вампири, които гасели свещите, искайки от Дракула отново да умрат. Защото за тях смъртта била единствен начин да се докоснат до живота. Дръжките на вратите в стаите, които обитавал, се движели от само себе си, а пред двореца му се вдигал ребром малък кръгообразен вихър, въртял се непрекъснато в себе си и смилал всичко, което докопвал.Въртял се тук вече седем хиляди години и в ядрото му, или в окото му, в течение на всичките тези седем хиляди години било видело като по пладне и втасвала луната. Когато младата жена пристигнала, слугите на войводата Дракула седели в сянката на този вихър и пиели така, че един да смуква от стомната, докато другият издава провлачен звук, подобен на песен, и онзи да пие, докато другият не си поеме въздух. После си сменяли ролите. Най-напред в чест на гостенката пели вечерен глас, после пели на полски глас и накрая една песен, която се пее "глава до глава" и гласи:

"Всяка пролет, щом птиците почнат да броят рибите в Дунава, на устието на реката в морето пониква бяла тръстика. Тя расте само три дни по времето, когато се смесват солените и сладките води, а нейното семе е по-пъргаво от всяко друго семе, покълнва по-бързо, отколкото костенурката се движи, и докосва висините, изпреварвайки мравката, която се катери по нея. Докато е на сухо, семето на бялата тръстика може да кротува и двеста години, но като падне на влага, за по-малко от час покарва на повърхността, след три или четири часа стига височина един метър, а после наедрява и в края на деня вече не може да се обхване с пръсти. На заранта е като човешка снага и е висока колкото къща, та рибарите често си връзват мрежите за бялата тръстика и тя, растейки, ги изтегля сама от водата. Птиците знаят, че бялата тръстика никне и в утробата, и много се пазят да не глътнат нейно семе или филиз. И все пак понякога лодкарите и овчарите забелязват как някоя птица се разпада в летеж, и знаят, че то е, защото птицата, в лудост или някаква птича тъга, която прилича на човешка лъжа, се е назобала със семе от бяла тръстика и тоя е разпиляло из въздуха. При корена на бялата тръстика винаги се виждат отпечатъци като от зъби и овчарите казват, че бялата тръстика не расте от земята, а от устата на някакъв подводен демон, който чрез нея свисти и говори, мамейки при семето си птици и други лакомници. Затова от бялата тръстика не се правят свирки, защото в чужда свирка не се духа. Други рибари казват, че понякога птиците вместо със свое семе оплождат със семе от бяла тръстика и така се подновява на земята яйцето на смъртта..."