![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Хазарите виждали в сънищата на хората букви и издирвали в тях прачовека, предвечния Адам Кадмон, който бил и мъж, и жена. Вярвали, че на всеки човек се пада по една буква от азбуката и че всяка от тези букви представлява част от тялото на Адам Кадмон на земята и че в сънищата на хората тези букви се съчетават и оживяват в Адамовото тяло. Но тези букви и езикът, записан с тези букви, не е този, с който си служим ние. Хазарите вярвали, че знаят къде е границата между двата езика и двете писмена, между Божието слово - давар, и нашето човешко слово. Границата, твърдели те, минава между глаголите и съществителните! А именно: тетраграмата - тайното Божие име, което още александрийската септанта крие под невинната дума kirios, не е съществително, а глагол. Също така трябва да имаме наум, че Авраам е имал предвид глаголите, които е използвал Господ при сътворението на света, а не съществителните. Езикът, с който си служим, се състои прочее от две неравноправни сили,чийто произход съществено се различава. Защото глаголът, лотосът, законът, представата за верните постъпки, за правилното и целесъобразно отношение, е предхождал самия акт на сътворението на света и на онзи, който ще действа и влиза в отношения. А съществителните са възникнали едва след сътворението на тварите на този свят, и то за да ги обозначат. Така имената се явяват като дрънкулка на шапката, след Адам, който казва в своя 138 псалом: "Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш." Обстоятелството, че на съществителните е отредено да лежат в природата на човешките имена, е само едно доказателство в повече, че не спадат към онази поредица думи, които съставят Божието име. Защото Божието име (Тората) е глагол, а не съществително, и този глагол започва с алеф. Бог е гледал в Тората, когато е сътворявал света, и така думата, с която започва светът, е глагол. Нашият език прочее разполага с два пласта - с един божествен пласт и с друг със съмнителен произход, свързан по всяка вероятност с Геената, с пространството на север от Господа. Така адът и раят, миналото и бъдещето, се съдържат още в езика и писмената на езика.
И в буквите на езика! Тук се показва дъното на сянката. Земната азбука е огледало на небесната и тя разделя съдбата на езика. Ако използваме заедно и съществителните, и глаголите, въпреки че глаголите стоят много над съществителните, защото нито възрастта, нито произходът им са еднакви, тъй като глаголите са произлезли преди Сътворението, а съществителните - след него, всичко това важи и за азбуката. Буквите, с които се записват съществителните, и буквите, с които се отбелязват глаголите, не могат прочее да бъдат от един и същ вид и отколе са разделени на два вида знаци, но днес са смесени в нашите очи, защото забравата лежи в окото. Както буквите от земната азбука отговарят всяка на по една част от човешкото тяло, така буквите от небесната азбука отговарят всяка на част от тялото на Адам Кадмон, докато белите места между буквите означават ритъма на движението на тялото. Но понеже не е допустимо съпоставяне на божията и човешката азбука, едната от тях винаги се отдръпва да направи място на другата и обратно, когато другата се разпростира, първата е в отстъпление. Това важи и за писмената на Библията- Библията непрестанно диша. На моменти в нея блестят глаголите, а после, щом се отдръпнат, започват да чернеят съществителните, само че ние не можем да видим това, както не можем да прочетем какво пише черният огън по белия огън. Така и тялото на Адам Кадмон от време на време изпълва нашето същество или като в отлив го напуща според това, дали небесната азбука е в настъпление или отстъпление. Буквите на нашата азбука се явяват наяве, а буквите на небесната азбука се явяват в нашите сънища, пръснати като светлина и пясък по водите на земята, в мига, когато божиите писмена нахлуят и изтласкат човешките писмена от нашето заспало око. Защото насън се мисли с очите и ушите, в говора насън няма съществителни, използват се само глаголи и само насън всеки човек е цадик[23], не може да бъде убиец... Аз, Самуел Коен, автор на тези редове, подобно на хазарските ловци на сънища се спускам в краищата на тъмната страна на света и се опитвам да извлека от нея заточените там искри божии, но може да ми се случи и моята душа да остане пленена там. От буквите, които събирам, и от буквите на онези, които са вършили това преди мен, съставям книга, която, както са казвали хазарските ловци на сънища, ще представлява тялото на Адам Кадмон на земята...
23
Благочестив - б. пр.