Хазарски речник [bg]

А после в същата тази смърт той умрял и втори път, въпреки че изглеждало, че в нея вече няма място и за най-малката болка. Помежду пробожданията от стрели умирал успоредно с още една смърт, но съвсем различна, умирал с незрялата детска смърт и се боял само, че няма да успее достатъчно бързо да свърши тази огромна работа (защото смъртта е тежка работа) и че в същото време, когато дойде падането от стълба, трябва да свърши и тази друга смърт. Затова се напъвал и бързал. Лежал в това неподвижно бързане зад пъстра стайна печка, иззидана във формата на малка като детска играчка черква с червени и златни кубета. Топли и ледени болки се изтръгвали от него в стаята, като че се измъквали на свобода от тялото му и бързо сменяли годините. Мракът се разпространявал като влага, всяка стая в къщата чернеела другояче и само прозорците още били натоварени с последната светлина на деня, попребледняла от тъмнината в стаята. Някой тръгнал тогава от невидимо преддверие, носейки свещ, и сякаш на страничната греда на вратата имало толкова черни стълбове, колкото страници има в книга, прелистил ги набързо, постоянно отмествайки светлината, и влязъл. В това време нещо потекло от него и той изпикал цялото си минало и останал празен. А после сякаш придошла вода и навън нощта се качила от земята на небето, а на него отведнъж му опадала цялата коса, като че смъкнали перука от главата му, която вече била мъртва.

И тогава в съня на Коен се явила и третата Бранковичева смърт. Била едва забележима, скрита от нещо, което можело да бъде много натрупано време. Като че стотина години стояли между двете първи Бранковичеви смърти и тази трета, която едва се съзирала от мястото, на което стоял Масуди. Отпървом Масуди помислил, че сега Бранкович умира със смъртта на осиновения си син Петкутин, но понеже знаел как бил свършил Петкутин, бързо заключил, че това не била Петкутиновата смърт. Тази трета смърт била бърза и къса. Бранкович лежал в странна постеля и някакво момче грабнало възглавница и почнало да го души с нея. През това време Бранкович мислел само за едно - че трябва да вземе яйцето, което било на нощната масичка, и да го счупи. Бранкович не знаел защо е нужно това, но докато го душели с възглавницата, знаел, че това е единственото важно нещо. Същевременно той разбирал, че човекът е открил с огромно закъснение своя вчерашен и утрешен ден, милион години след появяването си - най-напред утрешния, а после вчерашния. Открил ги е в една отдавнашна нощ, когато в мрака угаснало настоящето, притиснато и бързо прекъснато между миналото и бъдещето, които през тази нощ толкова пораснали, че скоро се съединили. И сега било така. Настоящето угасвало удушено между две вечности - миналата и бъдещата, и Бранкович умрял за трети път в мига, когато миналото и бъдещето се сблъскали в него и го раздробили, тъкмо в мига, когато успял да счупи онова яйце...