Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 124
Перейти на страницу:

При тези думи пашата сякаш се оживил.

- Значи - заключил бързо - Коен може сега да преживее това, което не може нито един смъртен: сънувайки Бранкович, който умира, той може да преживее смъртта и да остане жив?

- Така е - съгласил се Масуди, - но не може да се събуди да ни разкаже това, което е видял насън.

- Но затова пък ти можеш да видиш как той сънува тази смърт...

- Мога и утре ще ви поднеса сведение за това, как умира човек и какво усеща...

Никога нито Сабляк паша, нито ние бихме могли да узнаем дали комарджията е предложил това, за да продължи живота си с един ден, или защото действително е можел да погледне в Коеновия сън и там да открие смъртта на Бранкович. Пашата все пак преценил, че си струва да опита. Казал, че всеки утрешен ден струва колкото неупотребена подкова, а вчерашният - колкото паднала камилска подкова, и оставил Масуди жив до другия ден.

Тази нощ Коен прекарал за последен път в сън; огромният му нос стърчал като цяла птица през усмивката в съня, а тази усмивка била подобна на остатък от отдавна опразнена трапеза. Масуди не се отделил от възглавницата му до сутринта, а когато съмнало, анадолецът бил толкова променен от бдението, като че ли са го били с бич в сънищата, които четял. А прочел в тях следното:

Бранкович сякаш не умирал от раната, нанесена с копие. Изобщо не усещал тази рана. Усещал много повече от една рана и броят на раните се умножавал с голяма бързина. Чувствал, че стои някъде високо, на някакъв каменен стълб, и брои. Било пролет, духал вятър, който плетял плитки от клоните на върбите и всички върби от Мориш до Тиса и Дунав имали плитки. Нещо като стрели се забождали в тялото му, но действието протичало по обратен ред; при всяка стрела най-напред усещал раната, после пробождането и накрая болката преставала, чувало се свистенето във въздуха и най-накрая се изпъвала тетивата, с която била пратена стрелата. Така, умирайки, преброил стрелите от една до седемнайсет, тогава паднал от стълба и престанал да брои. В това падане се сблъскал с нещо твърдо, неотместимо и огромно. Но това не било земята. Била смъртта. От този удар раните му се пръснали на вси страни, така че една друга вече не могли да се усетят, и чак тогава се отпуснал на земята, вече мъртъв.

А после в същата тази смърт той умрял и втори път, въпреки че изглеждало, че в нея вече няма място и за най-малката болка. Помежду пробожданията от стрели умирал успоредно с още една смърт, но съвсем различна, умирал с незрялата детска смърт и се боял само, че няма да успее достатъчно бързо да свърши тази огромна работа (защото смъртта е тежка работа) и че в същото време, когато дойде падането от стълба, трябва да свърши и тази друга смърт. Затова се напъвал и бързал. Лежал в това неподвижно бързане зад пъстра стайна печка, иззидана във формата на малка като детска играчка черква с червени и златни кубета. Топли и ледени болки се изтръгвали от него в стаята, като че се измъквали на свобода от тялото му и бързо сменяли годините. Мракът се разпространявал като влага, всяка стая в къщата чернеела другояче и само прозорците още били натоварени с последната светлина на деня, попребледняла от тъмнината в стаята. Някой тръгнал тогава от невидимо преддверие, носейки свещ, и сякаш на страничната греда на вратата имало толкова черни стълбове, колкото страници има в книга, прелистил ги набързо, постоянно отмествайки светлината, и влязъл. В това време нещо потекло от него и той изпикал цялото си минало и останал празен. А после сякаш придошла вода и навън нощта се качила от земята на небето, а на него отведнъж му опадала цялата коса, като че смъкнали перука от главата му, която вече била мъртва.

И тогава в съня на Коен се явила и третата Бранковичева смърт. Била едва забележима, скрита от нещо, което можело да бъде много натрупано време. Като че стотина години стояли между двете първи Бранковичеви смърти и тази трета, която едва се съзирала от мястото, на което стоял Масуди. Отпървом Масуди помислил, че сега Бранкович умира със смъртта на осиновения си син Петкутин, но понеже знаел как бил свършил Петкутин, бързо заключил, че това не била Петкутиновата смърт. Тази трета смърт била бърза и къса. Бранкович лежал в странна постеля и някакво момче грабнало възглавница и почнало да го души с нея. През това време Бранкович мислел само за едно - че трябва да вземе яйцето, което било на нощната масичка, и да го счупи. Бранкович не знаел защо е нужно това, но докато го душели с възглавницата, знаел, че това е единственото важно нещо. Същевременно той разбирал, че човекът е открил с огромно закъснение своя вчерашен и утрешен ден, милион години след появяването си - най-напред утрешния, а после вчерашния. Открил ги е в една отдавнашна нощ, когато в мрака угаснало настоящето, притиснато и бързо прекъснато между миналото и бъдещето, които през тази нощ толкова пораснали, че скоро се съединили. И сега било така. Настоящето угасвало удушено между две вечности - миналата и бъдещата, и Бранкович умрял за трети път в мига, когато миналото и бъдещето се сблъскали в него и го раздробили, тъкмо в мига, когато успял да счупи онова яйце...

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)