Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 124
Перейти на страницу:

- Слушай, не ти ли се струва, че тази шепне думата "нефеш, нефеш, нефеш"?

После раби оставил следващата книга да проговори и ясно и гласно се чуло как на вятъра страниците й, разлиствайки се, изговаряли думата "руах, руах, руах".

- Ако третата изговори думата "нешама" - забелязал Папо, - ще знаем, че книгите викат Коеновата душа.

И щом Абрахам Папо разлистил третата книга, и двамата чули да шепне думата "нешама, нешама, нешама"!

-Книгите спорят за нещо, което е в тази стая - заключил раби Папо, - някои вещи тук искат да унищожат други вещи.

Седнали и загледали неподвижно в стаята. Изведнъж на свещника се появили пламъци, като че ги били повикали книгите със своя шепот. Един пламък се отделил от светилника и заплакал на два гласа и раби Папо казал:

- Първата, най-младата душа на Коен плаче за тялото и тялото му плаче за душата.

После тази душа се приближила до леута на полицата и почнала да докосва струните, от което се чула тиха свирня - душата придружавала своя плач със свирня. "Понякога привечер - плачела Коеновата душа, - ако слънцето съзре очите ти, близката пеперуда може да ти се стори далечна птица, прелитаща пътеката ти, или от ниско пролетялата радост високо излетяла тъга..." Тогава вторият пламък се издължил и приел човешки образ, застанал пред огледалото и почнал да се облича и маже с белило. При това фигурата носела при огледалото балсамите червилата и ароматните масла' като че едва в него можела да определи и огледа какви са на цвят, но се белосвала, без да се поглежда в огледалото, сякаш се бояла да не се повреди. Така правила, докато не се превърнала напълно в Коеновия образ с червените му очи и един бял мустак. После взела от полицата сабята и се присъединила към първата душа. Третата Коенова душа, най-старата, в това време трептяла високо под тавана във вид на светулка или пламъче. Докато първите две души се притискали до полицата с ръкописите, третата страняла от тях, гледала враждебно от своя ъгъл под тавана, изстъргвала буквите, изписани над мрежата за спане, където пишело:

Сега раби Папо и Исак Нехама заключили, че душите на Коен са се скарали за торбите с ръкописите, но те били толкова много, че не могли всичко да прегледат. Тогава раби Абрахам попитал:

- Мислиш ли за цветовете на торбите същото, което и аз?

- Нямат ли те цветовете на пламъка? - забелязал Нехама. -Да ги сравним със свещта. Тя има няколко пламъка: син, червен, черен; този трицветен пламък пари и винаги е в досег с материята, която изгаря, с фитила и маслото. На върха, над този трицветен пламък, има друг, бял пламък, който не пари и свети, поддържан от долния трицветен пламък; следователно е огън, който се храни с огън. Мойсей е стоял на планината в онзи бял пламък, който не пари, а свети, докато ние стоим в подножието на планината в онзи трицветен огън, който изяжда и подпалва всичко освен белия пламък, който е символ на най-голямата и най-скрита мъдрост. Да потърсим прочее онова, което търсим, в белите торби!

Те не били много - колкото за една зобница. Намерили едно издание на Юда Халеви, издадено в Базел през 1660 година, снабдено с превод на текста на арабски и еврейски от раби Иехуда Ибн Тибон и придружено с латински превод на издателя. В останалите торби имало ръкописи на Коен и между тях вниманието на посетителите привлякла първо бележката под заглавие

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)