Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Слушай, не ти ли се струва, че тази шепне думата "нефеш, нефеш, нефеш"?
После раби оставил следващата книга да проговори и ясно и гласно се чуло как на вятъра страниците й, разлиствайки се, изговаряли думата "руах, руах, руах".
- Ако третата изговори думата "нешама" - забелязал Папо, - ще знаем, че книгите викат Коеновата душа.
И щом Абрахам Папо разлистил третата книга, и двамата чули да шепне думата "нешама, нешама, нешама"!
-Книгите спорят за нещо, което е в тази стая - заключил раби Папо, - някои вещи тук искат да унищожат други вещи.
Седнали и загледали неподвижно в стаята. Изведнъж на свещника се появили пламъци, като че ги били повикали книгите със своя шепот. Един пламък се отделил от светилника и заплакал на два гласа и раби Папо казал:
- Първата, най-младата душа на Коен плаче за тялото и тялото му плаче за душата.
После тази душа се приближила до леута на полицата и почнала да докосва струните, от което се чула тиха свирня - душата придружавала своя плач със свирня. "Понякога привечер - плачела Коеновата душа, - ако слънцето съзре очите ти, близката пеперуда може да ти се стори далечна птица, прелитаща пътеката ти, или от ниско пролетялата радост високо излетяла тъга..." Тогава вторият пламък се издължил и приел човешки образ, застанал пред огледалото и почнал да се облича и маже с белило. При това фигурата носела при огледалото балсамите червилата и ароматните масла' като че едва в него можела да определи и огледа какви са на цвят, но се белосвала, без да се поглежда в огледалото, сякаш се бояла да не се повреди. Така правила, докато не се превърнала напълно в Коеновия образ с червените му очи и един бял мустак. После взела от полицата сабята и се присъединила към първата душа. Третата Коенова душа, най-старата, в това време трептяла високо под тавана във вид на светулка или пламъче. Докато първите две души се притискали до полицата с ръкописите, третата страняла от тях, гледала враждебно от своя ъгъл под тавана, изстъргвала буквите, изписани над мрежата за спане, където пишело:
Сега раби Папо и Исак Нехама заключили, че душите на Коен са се скарали за торбите с ръкописите, но те били толкова много, че не могли всичко да прегледат. Тогава раби Абрахам попитал:
- Мислиш ли за цветовете на торбите същото, което и аз?
- Нямат ли те цветовете на пламъка? - забелязал Нехама. -Да ги сравним със свещта. Тя има няколко пламъка: син, червен, черен; този трицветен пламък пари и винаги е в досег с материята, която изгаря, с фитила и маслото. На върха, над този трицветен пламък, има друг, бял пламък, който не пари и свети, поддържан от долния трицветен пламък; следователно е огън, който се храни с огън. Мойсей е стоял на планината в онзи бял пламък, който не пари, а свети, докато ние стоим в подножието на планината в онзи трицветен огън, който изяжда и подпалва всичко освен белия пламък, който е символ на най-голямата и най-скрита мъдрост. Да потърсим прочее онова, което търсим, в белите торби!
Те не били много - колкото за една зобница. Намерили едно издание на Юда Халеви, издадено в Базел през 1660 година, снабдено с превод на текста на арабски и еврейски от раби Иехуда Ибн Тибон и придружено с латински превод на издателя. В останалите торби имало ръкописи на Коен и между тях вниманието на посетителите привлякла първо бележката под заглавие