Оставих те да си отидеш [bg]

– Не – отвърна Ив. Видях как очите ѝ се стрелнаха за кратко към полицата над камината. – Сега искам да си вървиш.

Камината беше грозна картинка – с газов огън и фалшиви въглища. На полицата над нея имаше няколко картички и покани, изправени от двете страни на старинен часовник.

Веднага разбрах какво не иска да видя. Трябваше да си малко по-внимателна, Дженифър, преди да изпратиш нещо толкова очевидно. Ето я и нея, нелепо изправена сред поканите с позлатени краища: снимка на плаж, направена от скален връх. В пясъка беше написано: Лейди Ив.

Изправих се и позволих на сестра ти да ме изпрати до предната врата. Наведох се и я целунах по бузата. Усетих я как се сви и се преборих с желанието си да я блъсна в стената, задето ме беше излъгала.

Тя отвори вратата и аз се престорих, че търся ключовете си.

– Сигурно съм ги изтървал – казах аз. – Ей сега се връщам.

Оставих я в коридора и се върнах в дневната. Взех картичката и я обърнах, но не намерих адреса, който се надявах да е там, само някакво сладникаво съобщение за Ив с добре познатия ти крив почерк. Някога ми пишеше бележки, оставяше ги под възглавницата и в куфара ми. Защо спря да го правиш? Един мускул се стегна в гърлото ми. Разгледах снимката. Къде си? Напрежението, което изпитвах, заплашваше да експлодира и скъсах картичката наполовина и после на още една половина, и още една, и на мига се почувствах по-добре. Захвърлих парчетата зад старинния часовник, точно когато Ив се върна в стаята.

– Намерих ги – казах аз и се потупах по джоба.

Сестра ти огледа стаята, без съмнение очакваше да види нещо нередно. Нека гледа, помислих си. Нека го намери.

– За мен беше удоволствие да те видя отново, Ив – рекох ѝ аз. – Със сигурност ще се отбия отново следващия път, когато съм в Оксфорд. – Насочих се към изхода.

Сестра ти отвори уста, но от нея не излязоха никакви думи, затова казах вместо нея:

– Ще чакам с нетърпение.