Оставих те да си отидеш [bg]

– Чаках те.

– Казах ти, че ще закъснея.

Говорът ти беше леко завален и се зачудих колко ли беше изпила.

– Всички отидохме на гости на Сара след пъба и... – Видя изражението на лицето ми и млъкна. – Какво има?

– Чаках те, за да не го откриеш сама – обясних ти аз.

– Какво да открия? – Изведнъж изтрезня. – Какво се е случило?

Посочих към пода, към котешката тоалетна, където котенцето лежеше безжизнено. Беше се вдървило през изминалите час-два и единият му крак сочеше нагоре.

– Гизмо! – Ръцете ти полетяха към устата ти и аз си помислих, че ще повърнеш. – О, Боже мой! Какво се случи?

Станах, за да те успокоя.

– Не знам. Прибрах се от работа и той повърна в дневната. Потърсих помощ от интернет, но след половин час умря. Много съжалявам, Дженифър, знам колко много го обичаше.

Разплака се, хлипаше в ризата ми, докато те държах в прегръдката си.

– Нямаше му нищо, когато излязох. – Погледна ме, търсеше отговори на лицето ми. – Не мога да разбера как се е случило.

Вероятно беше забелязала колебанието ми, защото се отдръпна назад.

– Какво? Какво не ми казваш?

– Вероятно не е нищо – казах аз. – Не искам да влошавам нещата.

– Кажи ми!

Въздъхнах.

– Когато се прибрах, го намерих в дневната.

– Бях го затворила в кухнята, както винаги – отговори ти, но вече беше започнала да се съмняваш в себе си.

Свих рамене.

– Вратата беше отворена, когато се прибрах. Гизмо беше накъсал парчета вестник от купчината до работното ти място. Вероятно е бил впечатлен от нещо. Не знам какво има в този буркан с червения етикет, но капакът го нямаше и Гизмо беше наврял носа си в него.

Ти пребледня.

– Това е гланцът за моделите ми.

– Отровен ли е?

Кимна.

– Има бариев карбонат в него. Доста е опасен и винаги, винаги се уверявам, че е затворен. О, Боже, случило се е по моя вина. Бедничкият Гизмо.

– Скъпа, не трябва да се обвиняваш. – Придърпах те в обятията си, притиснах те силно и те целунах по косата. Вонеше на цигарен дим. – Било е нещастен случай. Опитваш се да правиш толкова много неща. Трябвало е да останеш и да си довършиш модела до последния детайл – със сигурност Сара щеше да те разбере. – Ти се отпусна в ръцете ми и риданията ти започнаха да утихват. Взех ти сакото и оставих чантата ти на масата. – Хайде, да се качим горе. Ще стана преди теб на сутринта и ще се оправя с Гизмо.

Когато отидохме в спалнята, мълчеше през цялото време. Оставих те да си измиеш зъбите и лицето. Изгасих осветлението и легнах в леглото, а ти се сви до тялото ми като дете. Обожавах това, че се нуждаеше от мен толкова силно. Започнах да галя гърба ти и да целувам врата ти.

– Имаш ли нещо против да не го правим тази вечер? – попита ме ти.

– Това ще помогне – отвърнах аз. – Искам да те накарам да се чувстваш по-добре.

Стоеше неподвижна под мен, но когато те целунах, ти не ми отвърна. Влязох в теб и натиснах здраво, исках да провокирам реакция от твоя страна – каквато и да е – но ти затвори очи и не издаде никакъв звук. Отне ми цялото удоволствие от акта и егоизмът ти ме накара да те чукам по-грубо.