Оставих те да си отидеш [bg]

– Шест години не са нищо. – Рей знаеше, че съпругата му си мисли за Том и Люси.

– Освен когато са прекалено много – отвърна инспекторът, по-скоро на себе си.

– Какво имаш предвид?

– Цялата работа е много странна.

– В какъв смисъл?

– Мислим, че може да има нещо повече в нейната история от онова, което ни казва. Но вече я обвинихме, така че всичко приключи: дадох на Кейт колкото се може повече време.

Магс го изгледа остро.

– Мислех си, че ти водиш случая. Кейт ли сметна, че има нещо повече в този случай? Затова ли пусна Грей?

Рей вдигна поглед, изумен от грубостта в тона на съпругата си.

– Не – отвърна бавно той. – Пуснах я, защото ми трябваше повече време, за да разгледам фактите и да се уверя, че обвиняваме правилния човек.

– Благодаря ви, инспектор Стивънс, но знам как работи системата. Може да прекарвам дните си в дундуркане на деца и в приготвяне на обеди, но някога и аз бях детективка, така че не ми говорете, все едно съм някаква глупачка.

– Съжалявам. Виноват. – Рей вдигна ръце в пародийна отбранителна поза, но Магс не се засмя. Намокри един парцал с топла вода и започна бързо да бърше кухненските повърхности.

– Просто съм изненадан, това е всичко. Тази жена е избягала от сцената на престъплението, зарязала е колата си и се е скрила в средата на нищото, а когато я откриваме година по-късно, си признава всичко. Струва ми се някак си не на място.

Рей се опитваше да скрие раздразнението си. Денят беше дълъг и единственото, което искаше, беше да си вземе бира и да се отпусне.

– Има нещо повече в този случай – каза той. – Доверявам се на Кейт – има добри инстинкти. – Целият се изчерви и се зачуди дали не прекалява със защитата на служителката си.

– Така ли? – отвърна стегнато Магс. – Браво на Кейт.

Рей въздъхна звучно.

– Нещо случило ли се е?

Магс продължи да чисти.

– С Том ли е свързано?

Съпругата му се разплака.

– За Бога, Магс, защо не ми каза по-рано? Какво има? – Рей стана и уви ръце около нея, обърна я към себе си и нежно взе парцала от ръката ѝ.

– Мисля, че може би краде.

Гневът, който обзе Рей, беше толкова силен, че за известно време не успя да проговори.

– Какво те кара да мислиш така? – Това вече преля чашата. Едно беше да бяга от училище и да вилнее из къщата в хормонални гневни избухвания, но да краде?

– Е, не съм напълно сигурна – продължи Магс. – Все още не съм говорила с него... – Жената забеляза изражението на лицето на Рей и вдигна предупредително ръка. – А и не искам. Не и преди да науча фактите.

Мъжът си пое дълбоко въздух.

– Разкажи ми всичко.

– По-рано днес почиствах стаята му... – Магс затвори очи за кратко, все едно дори споменът за това беше труден за преглъщане – ...и попаднах на кутия с разни неща под леглото му. В нея има айпод, няколко дивидита, много десерти и чисто нови маратонки.