Оставих те да си отидеш [bg]

– Добре. – Свих рамене. – Но на следващата Коледа ще бъдем само аз и ти.

– Благодаря ти! – Грейна и ме прегърна.

– Предполагам, че трябва да им вземем подаръци. Ще е смешна работа, предвид колко много пари имат.

– Всичко е уредено – отвърна ти, прекалено доволна от сърдития ми тон. – Ив ще се зарадва на цветя, а Джеф на бутилка уиски. Наистина, всичко ще е наред. Ще ги заобичаш.

Съмнявах се. Бях чул повече от достатъчно за Лейди Ив, за да си направя собствени заключения, макар че бях заинтригуван какво те караше да си толкова обсебена от нея. Никога не бях смятал липсата на брат или сестра за недостатък и постоянните ти разговори с Ив ме дразнеха. Когато влизах в кухнята, докато говориш по телефона с нея, и ти внезапно млъкваше, ми ставаше ясно, че обсъждате мен.

– Какво прави днес? – попитах аз с цел да сменя темата.

– Денят беше чудесен. Ходих на занаятчийски обяд в "Трите колони" – една от онези групи за хора от креативната индустрия. Невероятно е колко сме много, всеки от нас работи от вкъщи или в малки офиси. На кухненски маси... – Погледна ме с извинителен поглед.

Невъзможно беше да се храня в кухнята, благодарение на постоянния слой боя, глинен прах и разпръснати по масата скици. Нещата ти бяха навсякъде и вече не съществуваше място, на което можех да се отпусна. Къщата не изглеждаше малка, когато я купих, и дори когато Мари живееше тук, имаше достатъчно място за двама ни. Тя беше по-тиха от теб. Не толкова темпераментна. По-лесно беше да се живее с нея, ако се изключеха лъжите. Но вече се научих как да се справям с тях и знаех, че няма да попадна в капана им отново.

Продължаваше да говориш за обяда, на който беше ходила, и аз се опитах да се концентрирам върху думите ти.

– Смятаме, че ако сме шестимата, ще можем да си позволим наема.

– Какъв наем?

– Наемът за споделеното ателие. Не мога да си позволя самостоятелно, но изкарвам достатъчно пари от преподаването, за да се включа с другите, и така ще имам добра пещ и ще разкарам всички тези неща от тук.

Не знаех, че изкарваш някакви пари от преподаването. Предполагах, че водиш курсове по грънчарство, защото така пилееш по-разумно времето си, отколкото като правиш фигурки, които да продаваш за подаяния. Очаквах да предложиш да ми помогнеш за ипотеката, преди да се включиш в някакво бизнес начинание. В крайна сметка през цялото време живееше тук напълно безплатно.

– По принцип звучи чудесно, скъпа, но какво ще стане, когато някой се махне? Кой ще плаща неговия наем? Виждам, че не си го обмислила.

– Трябва ми място, на което да работя, Иън. Преподаването е хубаво и ми харесва, но не това е нещото, което искам да правя цял живот. Скулптурите ми започват да се продават и ако мога да ги правя по-бързо, да приемам повече поръчки, мисля, че мога да си създам приличен бизнес.