Оставих те да си отидеш [bg]

Рей звънна на звънеца. Кейт бръкна в джоба за идентификационната си карта, но инспекторът постави длан на ръката ѝ.

– По-добре недей – каза ѝ той, – не и преди да разберем кой живее тук.

Чуха стъпки по пода. Те спряха и Рей погледна към шпионката в центъра на вратата. На какъвто и тест да бяха подложени, определено го преминаха, защото след няколко секунди някой отключи. Последва втора ключалка. Вратата се отвори на сантиметри – наложено ограничение заради веригата, която се опъна. Строгите мерки за сигурност бяха накарали Рей да очаква някой по-възрастен, но жената, която погледна през вратата, беше на неговите години. Носеше шарена рокля под тъмносиня жилетка, с яркожълт шал, увит около врата ѝ и вързан на възел.

– Мога ли да ви помогна?

– Търся една приятелка – започна Рей. – Името ѝ е Джена Грей. Живее на тази улица, но въобще не мога да си спомня коя беше къщата. Сигурно не я познавате, нали?

– Опасявам се, че не.

Рей погледна през рамото на жената към вътрешността на къщата и тя затвори леко вратата, погледна го в очите и задържа погледа му.

– От дълго време ли живеете тук? – попита Кейт, без да обръща внимание на резервираността на жената.

– Достатъчно дълго – получи бърз отговор детективката. – Сега, ако ме извините...

– Съжалявам, че ви обезпокоихме – каза Рей и хвана Кейт за ръката. – Хайде, скъпа, да вървим. Ще се обадя тук-там да видя дали ще успея да намеря адреса. – Извади телефона си пред тях.

– Но...

– Благодаря ви все пак – каза инспекторът и побутна спътницата си.

– Точно така – каза тя, най-накрая разбрала намека му. – Ще се обадим тук-там. Благодарим ви за отделеното време.

Жената затвори бързо вратата и Рей чу два ключа да се превъртат един след друг. Държеше ръката си до тази на Кейт през цялото време, докато не излязоха от видимост. Тази близост го изгаряше.

– Какво мислиш? – попита детективката, когато влязоха в колата. – Дали Грей е живяла тук? Може би жената там знае повече, отколкото ни каза?

– О, определено знае повече – отвърна Рей. – Забеляза ли с какво беше облечена?

Кейт се замисли за момент.

– С рокля и жилетка.

– Нещо друго?

Детективката поклати глава объркана.

Рей натисна един бутон на телефона си и дисплеят оживя. Подаде го на спътницата си.

– Снимал си я?

Инспекторът се ухили. Пресегна се и увеличи снимката, като се концентрира върху възела на жълтия шал на жената, където имаше малък кръгъл знак.