![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
Бетан ме гледа разтревожена.
– Какво има? Какво не е наред?
Поглеждам към нея, но не я виждам. Пред очите ми е единствено написаното: онова, което не съм сигурна дали видях на плажа или само в главата ми. Бели облаци се понасят около мен, кръвта започва да бучи в ушите ми, докато звуците от морето изчезват напълно.
– Дженифър – казвам тихичко.
– Дженифър? – пита ме Бетан. Поглежда надолу към плажа, където вълните обливат гладкия пясък. – Коя е Дженифър?
Опитвам се да преглътна, но влагата в гърлото ми лепне.
– Аз. Аз съм Дженифър.
32
– Съжалявам – каза Рей. Седна на ръба на бюрото на Кейт и ѝ подаде лист хартия.
Тя го взе, но не го погледна.
– Това решението на КПС ли е?
Инспекторът кимна.
– Няма доказателства, които да подкрепят теорията, че Джена крие нещо, и ние не можем да се бавим повече. Тя трябва да се яви този следобед и ще ѝ повдигнем обвинение. – Рей забеляза изражението на Кейт. – Свърши добра работа. Търси отвъд доказателствата, точно както прави един добър детектив. Един добър детектив обаче знае кога да спре.
Мъжът се изправи и стисна нежно рамото ѝ, преди да я остави да прочете решението на КПС. Не беше приятно, но това беше рискът, който човек поемаше, когато следваше инстинктите си – те невинаги бяха надеждни.
В два часа се обадиха от пропуска, за да кажат, че Джена е пристигнала. Рей я записа в ареста и я заведе при металната пейка до стената, докато подготвяше обвинителния лист. Косата ѝ беше вързана на конска опашка, като по този начин разкриваше високите ѝ скули и бледата ѝ, чиста кожа.
Рей взе напечатаните обвинения от сержанта в ареста и отиде до пейката.
– Обвинена сте по Раздел I от Закона за движение по пътищата от 1988-а за причиняване на смъртта на Джейкъб Джордан поради опасно шофиране на двадесет и шести ноември 2012-а. Обвинена сте също така по член 170(2) от Закона за движение по пътищата от 1988-а за това, че не сте спрели и не сте съобщили за инцидента. Искате ли да кажете нещо? – Инспекторът наблюдаваше внимателно жената за някаква следа от страх, шок, но тя само затвори очи и поклати глава.
– Нищо.
– Оставям ви в ареста за постоянно, за да се явите пред Бристълския съд утре сутринта.
Чакащата тъмничарка пристъпи напред, но Рей я спря.
– Аз ще я отведа. – Хвана нежно ръката на Джена над рамото и я поведе към женското крило. Звукът от гумените им подметки провокира какофония от въпроси, докато вървяха към килията ѝ.
– Може ли да изляза навън за цигара?
– Дойде ли време да ме разпитате?
– Ще ми дадете ли още едно одеяло?
Рей не им обърна внимание, знаеше, че не трябва да се меси във владението на сержанта от ареста, и гласовете се превърнаха в недоволни мрънкания. Спря пред номер 7.
– Свалете си обувките, моля.
Джена развърза връзките си и използва предната част на всяка от тях, за да ги свали през петите. Остави ги пред вратата и от тях върху лъскавия сив под паднаха песъчинки. Тя погледна към Рей, който ѝ кимна към празната килия, след което влезе и седна на синия матрак.
Инспекторът се облегна на рамката на вратата.
– Какво не ни казваш, Джена?
Жената извърна рязко глава, за да го погледне.
– Какво имате предвид?
– Защо не остана, а избяга с колата?
Джена не отговори. Тя отметна косата си назад и Рей отново видя този ужасен белег на дланта ѝ. Вероятно беше от изгаряне. Или може би някаква трудова злополука.
– Как се появи това? – попита той и посочи към нараняването ѝ.
Жената извърна глава в опит да избегне въпроса.
– Какво ще се случи с мен в съда?
Рей въздъхна. Нямаше да получи повече информация от Джена Грей, това беше ясно.
– Утре е само първоначалното изслушване – отвърна той. – Ще бъдеш помолена да си избереш защита и случаят ще бъде изпратен на Кралския съд.
– След това?
– Ще бъдеш осъдена.
– Ще отида ли в затвора? – попита Джена и повдигна очи, за да ги насочи към Рей.
– Вероятно.