Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Виновният е Кеймън — поправи я той с твърд глас. — Той се е опитал да измами принудител. Посъвзе ли се? — Келсайър я погледна в очите.
Вин отново погледна трупа на Улеф и се помъчи да запази самообладание. Сви рамене.
— Никой от тях не ми беше близък.
— Това звучи прекалено коравосърдечно, Вин.
— Зная — отвърна тя.
Келсайър я изгледа продължително, после се обърна и заговори с Доксон.
Вин отново огледа раните на Улеф. Сякаш бяха причинени от побесняло животно, а не от човек.
„Инквизиторът сигурно е довел помагачи. Няма начин сам човек, дори Стоманен инквизитор, да свърши това“. При тайната врата имаше друга купчина тела. След бързо преброяване предположи, че повечето от бандата — ако не всички — са тук. Сам човек не би могъл да се справи с тях толкова бързо. Всъщност… кой можеше да знае със сигурност какво точно е станало?
„Има много неща, които не знаем за инквизиторите — й бе казал Келсайър. — Изглежда, те не се придържат към нормалните правила“.
Вин потрепери отново.
Откъм входа отекнаха стъпки и Вин настръхна, готова да побегне.
По стълбището се спусна познатият силует на Хам.
— Районът е чист — докладва той. — Не се виждат принудители или войници от гарнизона.
— Напълно в техен стил — отвърна Келсайър. — Нарочно оставят мъртъвците, за да ги открият случайни хора.
Възцари се мълчание, само Сейзед си мърмореше нещо в другия край на стаята. Вин се приближи, заслушана в напевния му глас. След малко той млъкна, наведе глава и затвори очи.
— Какво беше това? — попита Вин, когато той отново се размърда.
— Молитва — отвърна Сейзед. — Погребална песен на казите. Целта й е да пробуди духовете на мъртъвците и да ги освободи от плътта, за да могат да се върнат в Планината на душите. — Погледна я. — Мога да ви науча на тази религия, господарке. Казите са интересен народ — добре запознати със смъртта.
Вин поклати глава.
— Не точно сега. Но след като те чух да произнасяш тяхната молитва — това означава ли, че си поклонник на тази вяра?
— Поклонник съм на всичките.
Вин се намръщи.
— Никоя ли не си противоречи с останалите?
Сейзед се усмихна.
— О, доста често се случва. Но аз уважавам истините, които се крият в тях — и вярвам, че всяка една трябва да бъде съхранена.
— Тогава как реши да използваш точно тази молитва?
— Просто я сметнах за най-подходяща.
— Кел! — извика Доксон от другия край на стаята. — Ела да погледнеш нещо.
Келсайър тръгна натам и Вин го последва. Доксон стоеше на входа на коридора, който използваха за спално. Вин надзърна вътре. Очакваше продължение на кървавото клане, но тук имаше само един труп, завързан за стол. В бледата светлина тя едва успя да различи, че очите му са избодени.
Келсайър постоя мълчаливо няколко секунди, после каза:
— Това е човекът, когото оставих да ги командва.
— Да. Милев — каза Вин. — Какво е станало?
— Убили са го бавно — обясни Келсайър. — Погледни колко кръв има на пода и как са разкривени крайниците му. Имал е време да крещи и да се дърпа.
— Измъчвали са го — рече Доксон.
Вин усети, че по гърба й пробягват ледени тръпки.
— Ще преместим ли базата? — попита Хам.
Келсайър бавно поклати глава.
— Когато е идвал тук, Клъбс е носел дрехи, с които да не бъде разпознат. Освен това се е стараел да не накуцва. Задачата му като Задимител е да е сигурен, че никой не може да го открие, като разпитва из улиците. Нито един от членовете на тази банда не би могъл да ни издаде — така че все още сме в безопасност.
Останалите мълчаха. Ясно беше какво си мислят. Че инквизиторът не би трябвало да открие и това леговище.
Келсайър се върна в предната стая, дръпна Доксон настрани и му заговори тихо. Вин се приближи незабелязано, за да ги подслуша, но Сейзед внимателно положи ръка на рамото й и каза неодобрително:
— Господарке Вин. Ако господарят Келсайър искаше да чуете какво казва, не смятате ли, че щеше да говори високо?
Вин го изгледа ядосано. После се пресегна вътрешно и разпали калай.
От внезапно усилената миризма на кръв едва не й призля. Чуваше съвсем ясно дишането на Сейзед. В стаята вече не беше тъмно — напротив, ярката светлина на двата фенера я накара да се просълзи. Усети колко е задушен и застоял въздухът.
Освен това чуваше доста ясно тихия глас на Доксон.
— … отидох да го погледна два пъти, както ми заръча. Ще го намериш на три улици след Площада на четирите кладенеца.
Келсайър кимна и каза с глас, който накара Вин да подскочи:
— Хам.
Сейзед отново я погледна неодобрително.
„Той разбира от аломантия — помисли си Вин, загледана в лицето му. — Досеща се какво правя“.