Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Тим е добре — увери го Сторм. — Грейди не би допуснал да му се случи нещо.
— Радвам се да го чуя — каза Брейд. — Опасявах се, че Грейди коренно се е променил. Шанън се съсипа от мъка заради начина, по който ни напусна и насилието, което се превърна в част от живота му. Когато научих, че се е оженил за жена като теб, надеждата ми възкръсна.
Гъста червенина плъзна по врата на Сторм към лицето й.
— Бракът ни не е по любов. Аз се нуждаех от дом, а Грейди искаше някой да се грижи за Тим. Това е дълга история.
Както си вървяха към извора, изведнъж Блейд хвана Сторм за ръка и я поведе към едно повалено дърво.
— Разполагам с достатъчно време. — Той седна и я притегли до себе си. — Скачащия бик ми каза, че преди да се ожените с Грейди си била вдовица. Намекна също, че Грейди отчасти бил виновен за смъртта на първия ти съпруг.
— Всъщност вината не беше негова — каза Сторм, оправдавайки Грейди. — Беше нещастен случай, ужасен нещастен случай.
— И въпреки „нещастния случай“ се оженихте?
— Господин Страйкър, наистина не ми се говори за причините за нашия брак — каза Сторм. — Те вече не са от значение. На Грейди вече не му трябвам, а аз няма да стоя, където не съм желана.
— За мен ще е чест да ме наричаш Блейд. Какво ще правиш сега? Къде ще отидеш?
— Не знам — отвърна Сторм откровено. — Мога да продам земята или добитъка, който купих със собствени пари.
— Но всъщност не искаш да го направиш, нали? — каза Блейд проницателно. Сторм поклати глава. — Ти обичаш сина ми, нали?
Сторм изненадано вдигна глава. Толкова кратко бяха разговаряли с Блейд, как се беше досетил?
— Аз…
— Всичко е наред, Сторм, разбирам. Напомняш ми на Шанън преди много години — и тя правеше отчаяни усилия да не ме обича, но не можеше да върви против сърцето си. Вие със съпругата ми много си приличате. В миналото животът ни не беше лек. Дори сега все още има хора, които ме презират, защото съм полуиндианец.
— В живота нищо не е сигурно — горчиво рече Сторм. — Мислех си, че след като се оженихме с Бъди, ще сме завинаги щастливи. Колко съм била наивна!
— Носиш ли дете от сина ми? — запита Блейд и смая Сторм с прямотата си.
— Аз… да, и Сладката трева и Кривия нос казаха, че е така.
— Тогава трябва да дойдеш в Мирната долина, където с Шанън ще се грижим за теб. Освен ако не пожелаеш да се върнеш при Грейди. Сигурен съм, че това е най-доброто решение.
— Не! Имам предвид — продължи тя по-спокойно, — че няма да се върна при Грейди. Не мога да живея с човек, който не ме иска.
— Съвсем сигурна ли си, че той не те иска?
— Да — отвърна Сторм убедено. — Смеещия се ручей се грижи за Тим. Аз не му трябвам. Но не ми се ще да обременявам теб и съпругата ти с моите проблеми.
— Да ни обременяваш? — изсмя се Блейд. — Мило момиче, това ще бъде удоволствие за нас. Дъщеря ни Дон се омъжи и се премести да живее в Сан Франциско. А Спринг е в Бойз на гости при роднини по майчина линия. От последното й писмо разбрахме, че се е запознала с някакъв млад адвокат, за когото смята да се омъжи. Грейди и Тим също ги няма и животът ни е съвсем празен. Ще те посрещнем и теб, и детето ти с отворени обятия. Не приемам отрицателен отговор. Ще пратя телеграма на Грейди, за да знае къде да те търси, когато му дойде умът в главата.
— Не! Не бива! Ще дойда в Мирната долина, поне докато се роди детето ми, но трябва да обещаеш, че няма да казваш на Грейди къде съм.
— Бъди разумна, Сторм — настоя Блейд. — Грейди има право да знае за детето.
— Ако не обещаеш, няма да дойда — тя стисна решително зъби.
„По-упорита е и от Шанън“ — реши Блейд, като си даде сметка, че ако не приеме, тя ще си отиде и той ще загуби още един внук. Нека се установи в ранчото, а пък после те с Шанън може би ще опитат да променят намеренията й.
— Много добре. Обещавам. Кога можеш да тръгнеш? Ще пътуваме с фургона до най-близката железопътна станция и ще вземем влака за Шайен.
— Мога да тръгна щом пожелаеш — каза Сторм. — Сладката трева вече е добре и няма нужда то мен. Те може би ще ни придружат. Животът им в резервата е много труден.
— Вече ги питах — рече Блейд. — Скачащия бик иска да остане в резервата с племето. Но един от младите юнаци изрази желание да работи в ранчото. Нищожните възможности, които резерватът предлага на един амбициозен младеж, не го задоволяват и аз му обещах да го науча да отглежда коне. Казва се Летящия орел.