Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Тя чувстваше изгарящата топлина на пронизващия му поглед, спрян върху нея, и тръпка на първичен копнеж я разтърси до дъното на душата й. Грейди застина неподвижен и Шанън го изгледа под око. Най-сетне Тим произнесе името й:
— Сторм! Какво правиш тука? Татко каза, че никога вече няма да те видим?
Възбудата и изненадата подействаха като камшик на Сторм. Тя рязко се обърна и се втурна в къщата и нагоре по стълбата към стаята си. Затръшна вратата, хвърли се на леглото и ядно зарида. Нищо не се е променило. Грейди и Смеещия се ручей все още са заедно. Не е дошъл за нея, както предположи отначало. Грейди не е очаквал да я завари тук. Изобщо не е имал намерение да връща Смеещия се ручей в резервата.
Гневните сълзи на Сторм обилно се лееха по лицето й, докато Грейди се мъчеше да се съвземе. И в най-смелите си мечти не беше се надявал да срещне Сторм в Мирната долина. Искаше да попита толкова неща, че не знаеше откъде да започне.
Шанън умело излезе от ситуацията:
— Защо чак сега идваш за Сторм? С баща ти не се интересуваме какво те води насам, важното е, че си тук. Иди при нея, сине, жена ти има нужда от теб.
Грейди обезсърчено вдигна рамо и отвърна поглед.
— Нямах представа, че Сторм е тук, мамо. Ако знаех нямаше да дойда. Тя ми показа съвсем ясно, че не иска да има нищо общо с мен.
Шанън се обърка.
— Ами бележката й? Помислих, че си отишъл първо в резервата и Скачащия бик ти е казал къде да намериш Сторм.
— Резервата ли? Мамо, за какво говориш? Какво, за бога, ще прави Сторм в резервата? Не е оставила никаква бележка.
Шанън изпитателно се втренчи в Смеещия се ручей, която не вдигаше очи да я погледне.
— Мисля, че разбрах. Да знаеш нещо за бележката на Сторм, Смеещ се ручей?
Лицето на Грейди се вкамени, когато се обърна към индианката.
— Смеещ се ручей, отговори на майка ми. Сторм остави ли писмо за мен?
— Нищо се съм видяла — ядно отвърна Смеещия се ручей.
— Не понасям лъжците.
— Мислех, че не е важно — изхленчи индианката.
— Къде е?
— Сложих я под дюшека ти и я бях забравила, докато майка ти не я спомена току-що. Съжалявам, Тъндър, нищо лошо не исках да сторя.
— Смеещ се ручей, заведи Тим в кухнята — нареди Шанън, за да разреди напрежението. — Предполагам, че е огладнял след ездата.
Смеещия се ручей погледна Шанън с благодарност, хвана Тим за ръка и се измъкна.
— Не я съди прекалено сурово — каза Шанън. — Млада е и си въобразява, че е влюбена в теб. Сега ти си тук, както и Сторм.
— Защо е ходила в резервата? Как е стигнала дотам? Толкова е объркващо.
— Мога да ти кажа само това, което знам — рече Шанън и му обясни накратко защо и как Сторм се е озовала в резервата и после в Мирната долина. И накрая заключи: — Направил си мъдър избор, сине. И аз, и баща ти обикнахме Сторм. От нея ще излезе чудесна съпруга и майка. Трябва да се сдобрите.
Лицето на Грейди се стегна и очите му охладняха.
— Не мисля, че е възможно, мамо. Сторм ме остави, не аз нея.
Думите му обнадеждиха Шанън. Грейди мислеше, че Сторм го е зарязала, а пък Сторм каза, че той я е накарал да си отиде. Някъде нещо се късаше.
— Инат си като баща си — рече Шанън раздразнено. — Когато лицето ти добие тоя израз, приличаш точно на него. Иди при Сторм, сине, а аз ще се порадвам на внука си. Блейд ще се побърка от щастие, като си дойде и види, че най-после си се върнал у дома. За толкова неща имаме да говорим, Грейди, толкова загубени години трябва да наваксаме.
— Имам много неща да изкупвам пред вас, мамо. Надявах се с татко да ми простите, че така ви нараних. През тези четири години животът ми нямаше нищо общо с това, което вие двамата очаквахте от мен. Ако знаеше какъв живот съм водил, веднага щеше да ме прогониш от къщи.
— Едва ли — отсече Шанън. — Ще поговорим после. Иди при твоята Сторм.
Когато Сторм влетя в стаята, сълзите й бяха предизвикани от съжаление, болка и шок. Но те секнаха и самосъжалението се превърна в дива ярост. Как се осмелява Грейди да се перчи с любовницата си пред своите родители? Няма ли капчица уважение към това великолепно семейство, което тя така обикна? Стана от леглото и се заразхожда.
Грейди отвори вратата и пристъпи в стаята. Сторм се извърна към него — бузите й лъщяха, очите блестяха като две пламъчета. Беше толкова враждебна, че Грейди объркано отстъпи. Но това не му попречи да й се наслади. Сторм изглеждаше великолепно. Хич не приличаше на съпруга, която вехне по мъжа си. Той изсумтя иронично. Защо да й липсва, нали тя го напусна?