Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Познавам го — възкликна Сторм. — Той е чудесен момък. Говорили сме си много пъти. Иска да се ожени за Смеещия се ручей.
— Значи решено. Ще тръгнем след два дни — заяви Блейд. — Не ми се ще Шанън дълго да стои сама.
— Сигурно много я обичаш — каза Сторм с копнеж.
— Малката птичка е моят живот и моето спасение — сподели Блейд с толкова нежност, че очите на Сторм се насълзиха. Да се чувства така обичана от Грейди — това беше всичко, което искаше от живота.
Блейд спря коня си на един от хълмовете около Мирната долина и в очите му проблесна гордост. Сторм се изравни с него, към тях се присъедини и Летящия орел. Голямата, несиметрична сграда на ранчото беше разположена в равнината, близо до бълбукащ поток и заобиколена от много допълнителни постройки и заграждения за конете. Коне от всякаква порода и цвят пасяха по хълмовете и долината, докъдето погледът стига. Зад къщата се простираше грижливо поддържана градина, отделена с бяла ограда.
— Ето я — каза Блейд топло. — Мирната долина. С Шанън дойдохме тук, преди да се роди Грейди и почти тридесет години това е нашият дом.
Сторм видимо се впечатли от преуспяващото ранчо, което Грейди бе напуснал, за да стане размирник.
— Имате право да се гордеете, Блейд — искрено каза тя. — Не разбирам как е могъл Грейди да остави всичко това.
— Хайде. Шанън ни очаква. Пратих й телеграма от гарата, преди да се качим на влака.
Блейд ги поведе надолу, нетърпелив да види жена си. Не обичаше да се отделя от нея за повече от няколко часа. Но от това пътуване до резервата имаше полза — връщаше се със съпругата на Грейди и скоро в къщата отново щеше да има дете. Шанън ще изпадне във възторг.
Тримата ездачи още не бяха влезли в двора, когато вратата на къщата с трясък се отвори и към тях се втурна Шанън. Блейд се наведе ниско, вдигна я на коня си и звучно я разцелува. Тя доволно се кискаше, докато Блейд я целуваше и се гушеше във врата й.
— Пусни ме, Блейд — смъмри го Шанън, щом се разбра, че дръзкият й съпруг няма намерение да я остави. — Какво ще си помислят гостите ни?
— Ще си помислят, че обичам съпругата си и от дълго време не съм я виждал — разсмя се Блейд и внимателно пусна Шанън. После бързо скочи от коня и тръгна с нея, прегърнал я свойски през кръста.
Докато Летящия орел й помагаше да слезе от коня, Сторм усети как изпитателно я гледат сините очи на Шанън Страйкър. Това бе първата й — среща с майката на Грейди и доста се изненада. Шанън Страйкър изглеждаше като негова сестра. В блестящата й лешникова коса нямаше дори един посивял косъм. Кожата й бе гладка и без бръчки, а фигурата — стройна и гъвкава като на момиче. Но най-силно я привлякоха очите на Шанън. Те имаха същия невероятен оттенък на синьото, както очите на Грейди.
Шанън подаде ръка на Сторм, с приветлива и сърдечна усмивка.
— Добре дошла, скъпа. Толкова се радвам, че си тук. Телеграмата на Блейд направо ме побърка. Нямах представа, че Грейди се е оженил отново, но това много ме зарадва. После ще ми разкажеш всичко за сина ми и внука ми. Толкова отдавна беше… — Копнежът в гласа й трогна Сторм.
— Сигурен съм, че Сторм ще ни разкаже всичко за Тим и Грейди, след като си почине — рече Блейд. — Малка птичко, защо не заведеш снаха ни горе в стаята да си почине преди вечеря?
— Извинете — каза Шанън, — сигурно сте изтощени. Ела, Сторм ще те настаня в старата стая на Грейди. — Шанън тръгна нагоре по стълбите, а Блейд ги последва с багажа на Сторм.
Стаята на Грейди бе изпълнена със спомени от детството, но Сторм не откри нищо, което да напомня гордия, безмилостен мъж, в който съпругът й се бе превърнал след напускането на ранчото. Това беше стая на юноша, чиито мечти не са били разбити от действителността. В мъжа, когото Сторм познаваше, нямаше нищо нежно и юношеско, никаква следа от илюзии. Грейди Страйкър се сражаваше с демоните в себе си и в сърцето му нямаше място за любов.
Тя мълча толкова дълго, че Шанън я попита:
— Друга стая ли предпочиташ?
— О, не, тази е чудесна — увери я Сторм. — Просто се опитвах да си представя Грейди в нея. Нали разбирате, променил се е.
Лицето на Шанън помръкна.
— Толкова надежди възлагахме на него. Мислиш ли, че някога ще се завърне у дома?
— Сигурна съм — отговори Сторм така убедено, че Шанън усети в сърцето й да покълват първите семена на надеждата.
Ако не чувстваше така остро липсата на Грейди, Сторм би била истински щастлива в Мирната долина. Шанън и Блейд бяха чудесни. Тя се питаше дали Грейди си дава сметка колко ги наранява, като не им се обажда. Често й бе говорил за родителите си и дълбоко в сърцето си Сторм беше сигурна, че един ден Грейди ще се върне при тях. Шанън и Блейд внимателно изслушваха всичко, което Сторм можеше да разкаже за Тим и Грейди, и попиваха всяка нейна дума. Разказа им за състезанието за земя, за стопанството им и спомена колко привързан е Грейди към Тим. Опитваше се да не говори много за насилието, с което Грейди живееше, или за убитите от него в Гътри. Също така не виждаше причина да им казва, че Грейди не я обича и че бракът им е по взаимна изгода. И със сигурност не би признала колко силно е заобичала съпруга си.