Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди отвори уста, за да подхвърли унищожителна реплика, но каза нещо съвсем различно:
— Никога не си изглеждала по-красива.
„Откъде ми хрумна пък това?“ — зачуди се той объркано.
Сторм възмутено се наежи.
— Знам, че не си дошъл заради мене, така че спести си красивите думи. Имаш дързостта да водиш тук любовницата си. Не обичаш ли родителите си поне малко?
Думите й достигнаха до съзнанието му и въпреки объркването му го отрезвиха.
— Нямах представа, че си тук. Майка ми каза, че си била със Скачащия бик при племето. Обясни ми защо си отишла в резервата. Благодарен съм ти за грижите, които си положила за Сладката трева. Само че това не извинява бягството ти, когато имах нужда от теб.
— В бележката пишеше всичко — кратко рече Сторм.
— Не съм виждал никаква бележка.
Сторм подигравателно изпуфтя.
— Оставих я на видно място. Как може да не я видиш?
— Да не говорим сега за бележката. Нека поговорим за това как ме заряза, без дори да кажеш сбогом.
— Предупредих те, че ще те оставя, ако се срещнеш с Бул. Трябваше да го направя. Животът в насилие и страх би убил моята лю… би направил съжителството с теб същински ад. Как мога да знам кога някой ще се появи иззад гърба ти и ще те предизвика? Или ще те прати на оня свят без предупреждение!
— Трябваше да ми повярваш. Казах ти, че приключвам с насилието. Онова с Бул бях длъжен да го сторя заради Лятното небе и заради собствения си душевен покой.
— Ти ми каза да вървя. Каза, че не ме искаш.
— Какво? — С две крачки стигна до нея, хвана я за раменете и леко я разтърси. — Не съм казвал такова нещо. Молех те да не си отиваш. Когато дойдох в съзнание, Смеещия се ручей ми съобщи, че вече си си отишла. Дори Тим те е молил да останеш.
— Чух го с ушите си, Грейди. Съвсем ясно те чух да казваш, че не ме искаш. Каза ми да си вървя.
— Сигурно не съм бил съвсем на себе си, но наистина не си спомням такова нещо. Всъщност е точно обратното.
— Помислих, че ме мразиш, защото не съм съпругата, от която имаш нужда. Исках просто да разбереш, че не мога да живея с мъж, който открито предизвиква опасностите и насилието.
— Разбрах го, но просто бях длъжен да се изправя срещу Бул. Надявах се, че и ти ще проявиш разбиране към мен.
— Тогава значи все още сме в задънена улица — горчиво рече Сторм. — Ако те интересувам, защо не дойде в резервата? В бележката ми съвсем ясно пишеше къде съм.
— Казах ти вече, не съм виждал бележката. Подозирам, че Смеещия се ручей се е постарала да не стигне до мен.
— Смеещия се ручей — повтори саркастично Сторм. — Защо доведе любовницата си?
Грейди въздъхна раздразнено и заобяснява с достойно за възхита търпение.
— Смеещия се ручей никога не ми е била любовница. Тя ми е като по-малка сестра. Не съм спал с нея.
— Но…
— Тя е родена в ранчото. То беше неин дом, докато баща й я отведе преди четири години. Тя обича родителите ми и пожела пак да ги види, преди да се върне в резервата. Ти беше в резервата, видя колко е труден животът на племето. Можеш ли да я обвиниш, че поиска да дойде в Мирната долина.
— Ще отречеш ли, че Смеещия се ручей те желае. Тя иска да ти стане съпруга. Очаква го.
— Защо не можеш да разбереш, че не я обичам по този начин? Лошо беше от нейна страна да скрие бележката ти, но в сърцето ми няма омраза към нея. От смъртта на Лятното небе тя е като майка за Тим.
— А какво изпитваш към мен, Грейди? — директно запита Сторм. — Обичаш ли ме?
Грейди отвори уста да изрече думите, които Сторм копнееше да чуе, но внезапно млъкна. Бе обичал Лятното небе и тя му бе отнета. Ако разкриеше душата си, какви гаранции имаше, че любовта му към Сторм няма да унищожи и нея, както стана с Лятното небе? Най-много от всичко се страхуваше да не загуби Сторм. През последните години предизвикваше боговете с живота си на ръба на опасността и сега, когато му се предоставя отново възможност да бъде щастлив, той се страхуваше, че любовта му ще навреди на Сторм, както погуби Лятното небе. За първи път от години бе изплашен от силите на злото, които ръководеха живота му. Страх го беше за Сторм.
От друга страна, Сторм никога не бе показвала, че го обича — точно обратното. Ненавиждаше го заради живота, който бе водил и за насилието, което го преследваше. И двамата не бяха разчитали, че помежду им ще възникне страст. И да не получеше друго от нея, можеше поне да има страстта й.
— Боже мой, Грейди, нищо ли не изпитваш към мен? — извика Сторм и се обърна. — Събирам си нещата и си отивам. Няма да нараня родителите ти и да остана, щом не съм желана.
— Нежелана ли? — повтори Грейди и я завъртя с лице към себе си. — Винаги съм те желал. Никоя друга не съм искал така. — Див вътрешен огън блестеше в очите му, а лицето му доби свирепо властно изражение. — Винаги съм се гордял със способността да владея чувствата и потребностите си. Но с тебе цялата ми воля и решителност отлитат като есенни листа. Не ми трябват красиви слова и клетви. Действията ми показват какво изпитвам към теб.