Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм още не намираше смелост да сподели с Шанън, че очаква дете, макар че явно Блейд бе съобщил тази новина на съпругата си. Беше вече в третия месец и скоро щеше съвсем ясно да й проличи. Макар все още да бе стройна като тръстика, Сторм разбираше, че не след дълго тялото й ще наедрее. Дрехите вече започваха да й стягат в кръста и бюста, но който не я познаваше добре не би казал, че напълнява. Сторм продължаваше да държи на своето. Нито Шанън, нито Блейд можеха да съобщят на Грейди, че е в ранчото. Въпреки че се съгласиха, макар и неохотно, Сторм се досещаше, че един ден ще пренебрегнат молбата й.
Две седмици по-късно Сторм се чувстваше съвсем уютно при Блейд и Шанън. Любовта помежду им беше толкова осезаема, че я трогваше. Не познаваше други двама души така дълбоко влюбени след почти трийсет години брачен живот.
Един слънчев и горещ юлски следобед Сторм излезе на верандата да глътне малко въздух. Опита се да спи в стаята си, но беше прекалено задушно. Накрая стана и слезе долу да види какво прави Шанън. Знаеше, че Блейд е навън, на южното пасище и дамгосва конете, а по това време на деня Шанън обикновено се занимаваше със счетоводните книги в канцеларията. Блейд мразеше да се занимава с книжата, но Шанън го намираше стимулиращо. Сторм реши да не й пречи да работи и излезе на верандата.
Спря до парапета и видя, че Летящия орел се занимава с един от конете в ограденото за тях място. Впечатли я търпеливото отношение на младежа към животните. Справяше се с работата в ранчото много добре и Сторм за последен път се запита защо Смеещия се ручей отхвърля предложението му за женитба. И тогава си представи Грейди, толкова красив, толкова силен и мъжествен, че в сравнение с него Летящия орел бледнееше. Тя също не би се задоволила с друг.
Защо всеки час е изпълнен със спомени за Грейди? — мрачно се питаше Сторм. Защо всяка нощ болезнено й напомня колко прекрасно я любеше и как тялото й неудържимо копнееше за милувките му? Насън силните му ръце я прегръщаха, устата му целуваше и докосваше всеки сантиметър от тялото й и когато проникваше в нея, плътта му беше като най-меко кадифе, опънато върху стълб от закалена стомана.
— Сторм, мислех, че си полегнала горе.
— О! — възкликна тя, стресната от еротичните си блянове. — Не те чух, Шанън. Не можах да заспя — прекалено горещо е. Надявах се, че тук, на верандата, полъхва ветрец.
— Ще взема кана лимонада и ще дойда при тебе — рече Шанън. Тя понечи да тръгне, когато забеляза приближаващи към къщата конници. — Май че имаме гости. Не знаех, че Блейд чака някого.
Сторм се загледа към хълма и забеляза двама ездачи, следвани от облак прах. По гърба й премина тръпка на предчувствие, докато наблюдаваше как се приближават. Макар все още да бяха много далеч, за да ги разпознае, сърцето й подскочи в радостно очакване.
Ездачите влязоха през портата и Шанън се разтрепери и зяпна в безмълвна изненада.
— Грейди — Сторм първа произнесе името му.
Той бе дошъл за нея.
С една и съща мисъл Сторм и Шанън едновременно се втурнаха напред. Щом Шанън затича, Сторм умишлено изостана. Майката и синът имаха нужда от няколко мига насаме при първата им среща от години. Сълзите сами бликнаха от очите й и тя погледна настрани, докато Грейди слезе от коня и разтвори широко ръце. Тогава Шанън се хвърли в прегръдките му, като едновременно хълцаше и се смееше. След няколко минути, когато Сторм се осмели отново да погледне натам, те все още се прегръщаха и Грейди шепнеше нещо в ухото на Шанън. После се отдръпна, за да може да види внука си, който още седеше върху коня на Грейди и се усмихваше стеснително. Шанън протегна ръце и Тим щастливо се отпусна в тях.
Сторм бе така завладяна от трогателната гледка, че не обърна внимание на втория ездач. Чак когато Смеещия се ручей слезе от коня си и застана до Грейди, Сторм разбра, че индианката е все още със съпруга й. Тя се задъха и от гърлото й се изтръгна ридание. Всички разбраха, че е там, сякаш беше извикала. Грейди бавно се обърна и я погледна. Очевидно бе шокиран, че намира жена си в Мирната долина, защото пребледня. Изненадата му беше толкова явна, та на Сторм й стана ясно, че едва ли е дошъл в Мирната долина заради нея. На устните му се изписа името й, но от гърлото му не излезе нито звук.