Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато Чейс протегна пръчката толкова, колкото се осмели, тя рязко подскочи. Не се чу звук. Той я издърпа обратно и се върна при другите. В ръката си носеше пръчка, дълга осем фута, разцепена в края. Беше покрита със слюнка.
— Преследвачи на сърца — озъби им се той.
Зед изглеждаше отегчен. Калан не беше учудена. Ричард беше изумен. След като очевидно имаше само един слушател, Чейс го сграбчи за ризата и го дръпна след себе си.
— Ела, ще ти покажа нещо. — Докато вървяха, Чейс беше увил дясната си ръка около лявата ръка на Ричард и му говореше с предупредителен глас. — Движи се бавно, ще ти кажа, когато изминем достатъчно разстояние. Дръж се за ръката ми. — Бавно се придвижваха напред.
Дойде зелената светлина. С всяка следваща стъпка тя ставаше все по-наситена, но изглеждаше по-различна от онова, което Ричард видя, когато наблюдаваше Чейс. Преди тя ограждаше граничния надзирател отстрани и отгоре, сега беше навсякъде. Чуваше се странен звук като жуженето на хиляди пчели. С всяка стъпка шумът ставаше по-дълбок, но не се усилваше. Зелената светлина също ставаше по-дълбока, гората наоколо по-тъмна, сякаш настъпваше нощта. После се появи стената, материализира се сякаш от нищото, пръскайки зелената си светлина навсякъде. Ричард вече почти не виждаше гората; обърна се, но не можа да види нито Зед, нито Калан.
— Спокойно — предупреди го Чейс. Продължавайки бавно напред, двамата се блъснаха в зелената стена. Ричард усещаше натиска й върху тялото си.
После изведнъж всичко почерня, сякаш беше влязъл в пещера посред нощ, но зеленото сияние все още обгръщаше него и Чейс. Ричард стисна по-здраво ръката на Чейс. Усети как от жуженето гърдите му вибрират.
При следващата стъпка зелената стена внезапно се промени.
— Достатъчно — каза Чейс и гласът му отекна глухо. Стената беше станала тъмна и прозрачна, сякаш Ричард гледаше в дълбоко езеро сред тъмна гора. Чейс спря мълчаливо и се обърна към него.
От другата страна на стената се видяха някакви фигури.
Мастиленочерните им силуети се мержелееха пред погледа му, в бездната отпред се носеха призраци.
Бърлогата на мъртвите.
Близо до тях бързо премина нещо.
— Преследвачи на сърца — каза Чейс.
Ричард изпита странно чувство на силно желание. Желание да стъпи в черното. Жуженето не беше никакъв звук, установи той, а гласове.
Гласове, които повтаряха името му.
Хиляди далечни гласове го викаха. Черните сенки се събираха и го викаха, протягаха ръце към него.
Изведнъж усети силен, неочакван пристъп на самота, почувства самотата на живота си, на живота изобщо. Защо му беше нужна болката, след като те го чакаха, чакаха го с отворени обятия? Никога повече нямаше да бъде сам. Черните сенки се приближиха още повече в мрака, продължаваха да го викат, започна да вижда лицата им. Сякаш гледаше в тъмна вода. Приближаваха се. Копнееше да отиде при тях. Да бъде с тях.
Тогава видя баща си.
Сърцето му заби лудо. Баща му го молеше, викаше го с протяжен и изпълнен със страдание глас. Протягаше напред ръце, отчаяно търсейки сина си. Беше точно от другата страна на стената.
Ричард чувстваше как сърцето му ще се пръсне от желание. Толкова отдавна не беше виждал баща си. Ридаеше за него, копнееше да го докосне. Повече никога нямаше да изпитва страх. Само да докоснеше баща си. Щеше да е в безопасност.
В безопасност. Завинаги.
Опита се да протегне ръка към баща си, да отида при него, да премине през стената. Нещо го държеше за ръката. Раздразнен, той дръпна по-силно. Някой го държеше далеч от баща му. Той му изкрещя — който и да беше той — да го пусне. Гласът му прозвуча кух, празен.
После го избутаха далеч от баща му.
Гневът му се надигна. Някой се опитваше да го изтегли назад за ръката. Изпаднал в ярост, той грабна дръжката на меча си. Върху ръката му в желязна хватка се стовари нечия здрава ръка. Крещейки в неконтролируем бяс, той отчаяно се опитваше да извади меча си, но големите ръце го държаха здраво, влачеха го, препъващ се, надалеч от баща му. Ричард се съпротивляваше, но беше издърпан настрани.
Докато го влачеха назад, мракът внезапно отстъпи място на зелената стена. Чейс го дърпаше далеч от нея. Светът се завърна със страхотен трясък. Изсъхналото, мъртво тресавище отново се появи пред очите му.