Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард ококори очи.
— След като ти си я намерил, как е станало така, че е попаднала в ръцете му?
Зед погледна Ричард с изражение, което би смразило и летен ден.
— Имах ученик, един младеж, когото обучавах. Един ден го заварих да се занимава с нещо, с което не би трябвало. Обзе ме някакво странно съмнение. Знаех, че нещо не е наред, но го обичах много, така че не се оставих на подозренията си. Вместо това реших да обмисля нещата през нощта. На следващата сутрин него го нямаше. Също и конструираната магия, която бях намерил. Оказа се, че е бил шпионин на Панис Рал. Ако бях действал своевременно и го бях убил, всички тези деца нямаше да умрат.
Ричард преглътна.
— Зед, ти не би могъл да знаеш.
Помисли си, че старецът ще започне да крещи, да плаче, да вилнее, но вместо това той само сви рамене.
— Учи се от грешката ми, Ричард. Направиш ли го, всичките тези животи няма да са изгубени напразно. Може би тяхната история ще служи за урок, който ще помогне за спасяването на всички от онова, което ще направи Мрачният Рал, ако спечели.
Ричард разтърка ръце, опитвайки се да ги стопли поне малко.
— Защо червените плодове в Западната земя не са отровни?
— Всяка магия си има граници. Въпросната беше ограничена пространствено около мястото, където е направена. Тя се простря до там, докъдето по-късно бе издигната границата между Западната и Средната земя. Границата не можеше да бъде издигната там, където има магия, в противен случай магията щеше да проникне и в Западната земя.
Ричард седеше в тъмната, студена тишина и за известно време се отдаде на мислите си. Най-после зададе въпроса си.
— Има ли начин да се премахне тази магия? Да стане така, че червените плодове да не бъдат отровни повече?
Зед се усмихна. На Ричард това му се видя странно, но се радваше да го види.
— Мислиш като магьосник, момчето ми. Мислиш как да развалиш една магия. — Той отново се загледа в нощта и челото му се сбърчи в размисъл. — Може и да има начин за разваляне на магията. Трябва да се заема и да видя какво мога да направя. Победим ли Мрачния Рал, смятам да го направя.
— Добре — Ричард пристегна пелерината си. — Всеки ще може да изяде една ябълка, когато му се прииска. Особено децата. — Той хвърли поглед на стареца. — Зед, обещавам ти, че ще запомня този урок. Няма да те разочаровам. Няма да позволя всички тези хора, които са загинали, да бъдат забравени.
Зед се усмихна и отвърна на Ричард с горещо потупване по гърба.
Двамата приятели седяха мълчаливо, оставяйки се на спокойствието на нощта и мълчаливото взаимно разбиране, замислени за онова, което не биха могли да знаят: за бъдещето.
Ричард се замисли над онова, което трябваше да направи, за Панис Рал и за Мрачния Рал. Помисли си колко безнадеждно изглежда всичко. Помисли за разрешението, каза си той, не за проблема; ти си Търсач.
— Искам да направиш нещо за мен, магьоснико. Мисля, че е време да се скрием. Рал ни следваше достатъчно дълго. Можеш ли да направиш нещо с тоя облак?
— Знаеш, че съм на твоето мнение. Бих искал да разбера как се е закачил за теб, за да мога да го откача, но още не съм успял. Така че ще трябва да направя нещо друго. — Той замислено прокара палеца и показалеца по голобрадото си лице. — Валяло ли е, било ли е облачно, откакто го забеляза за първи път да те следва?
Ричард мислено се върна назад, опитвайки се да си спомни всеки изминал ден. След убийството на баща му всичко се обърка в съзнанието му. Сякаш беше толкова отдавна.
— Нощта преди да намеря змийската лоза в Старата гора валя, но когато пристигнах там, времето се беше прояснило. Не, не е валяло. Не помня и да е било облачно от смъртта на баща ми насам. Поне не повече от няколко високи перести облака. Какво означава това?
— Ами означава, че вероятно има начин да измамим облака, дори и да не мога да го откача от теб. Щом като небето е било ясно през цялото това време, това означава, че вероятно Рал има нещо общо с това. Отклонил е другите облаци, за да може лесно да следи този. Просто, но ефективно.
— Как може да направи това?
— Направил е заклинание, с което този облак отблъсква останалите, а самият той се прикрепва към теб.
— Тогава защо не направиш по-силно заклинание, с което да привлечеш останалите облаци; преди да се усети, неговият облак ще се загуби и той няма да може да го намери, за да развали твоята магия. Ако използва още по-силна магия, за да отблъсне отново облаците от своя, той няма да знае какво си направил ти и по-силното заклинание, което за втори път е отблъснало облаците, ще прекъсне връзката между мен и облака.