Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— И какво каза тя?
Ричард го погледна косо.
— Не е важно какво каза, а какво направи. Сграбчи ме за гърлото. За миг в очите й видях, че ще ме убие. Не знаех как ще го направи, но бях сигурен, че ще се случи. Поколеба се толкова, че да мога да й обясня. Въпросът е в това, че тя ми е приятел, спасявала ми е живота няколко пъти, но в този момент беше готова да ме убие. — Ричард млъкна. — Това е част от онова, което ми разказа, нали?
Зед въздъхна дълбоко и кимна.
— Така е. Ричард, ако ти подозираше, че аз съм предател, не беше сигурен, просто подозираше, и знаеше, че ако се окажеш прав, каузата ни е загубена, щеше ли да си способен да ме убиеш? Ако нямаше време или начин да узнаеш истината, ако просто имаше силното чувство, че съм предател, и само ти го знаеше, би ли ме убил на мига? Би ли дошъл при мен, стария ти приятел, с намерението да ме убиеш? Толкова жестоко, че да си сигурен, че си си свършил добре работата?
Погледът на Зед беше изпепеляващ. Ричард се стъписа.
— Ами… ами не знам.
— Е, по-добре да знаеш, че би могъл да го направиш, защото в противен случай няма защо да тръгваш след Рал. Няма да си избрал живота, победата. Може да ти се наложи за миг да вземеш решение на живот или смърт. Калан знае това, тя знае последствията, които ще дойдат, ако се провали. Направила е своя избор.
— Въпреки това се поколеба. От това, което казваш, излиза, че е направила грешка. Бих могъл да я надвия. Трябвало е да ме убие, преди аз да имам възможност да го сторя. — Ричард се намръщи. — И щеше да сбърка.
Зед бавно поклати глава.
— Не се ласкай, Ричард. Тя те е държала в хватката си. Каквото и да си понечил да направиш, не би било достатъчно бързо. Тя просто си е дала един миг за размисъл. Владеела е положението и ти е дала възможност да обясниш. Не е направила грешка.
Малко замаян, Ричард все още не беше в състояние да признае това.
— Но ти не би могъл да бъдеш предател, сигурен съм, както съм сигурен и в това, че не мога да нараня Калан. Не разбирам накъде биеш.
— Ами натам, че дори и да не мога да стана предател, ако все пак това стане, ти трябва да си подготвен да действаш. Трябва да имаш силата да извършиш дори това, ако е необходимо. Мисълта ми е, че макар Калан да е знаела, че си й приятел, че не би я наранил, когато е помислила, че се опитваш да го направиш, е била готова да действа. И ако ти не я беше убедил светкавично, че си нямал такива намерения, тя е щяла да го направи.
Ричард замълча за малко, вгледан в приятеля си.
— Зед, ако се беше случило обратното, ако ти ме смяташе за опасност за каузата ни, е, нали разбираш, ти би ли…?
Магьосникът се дръпна назад, намръщи се и с абсолютно безстрастен глас отговори.
— Незабавно.
Този отговор ужаси Ричард, но той знаеше какво има предвид приятелят му, макар всичко това да му се виждаше невероятно; всичко друго освен тоталното отдаване щеше да доведе до провал. Ако те се поколебаеха, Рал нямаше да го направи. Те щяха да загинат. Беше много просто.
— Все още ли искаш да си Търсач? — попита го Зед.
Ричард гледаше в празното.
— Да.
— Страх ли те е?
— До мозъка на костите.
Зед го потупа по коляното.
— Добре. И мен. Щях да се притесня, ако не те беше страх.
Търсачът го погледна вледеняващо.
— Смятам да накарам и Рал да изпита страх.
Зед се усмихна и кимна.
— От теб ще стане добър Търсач, момчето ми. Не губи вяра.
Ричард мислено потръпна при мисълта, че Калан би могла да го убие само защото й бе предложил ябълка. Намръщи се.
— Зед? Защо всички червени плодове в Средната земя са отровни? Това не е естествено.
Магьосникът тъжно поклати глава.
— Защото, Ричард, децата обичат червени плодове.
Лицето на Ричард помръкна още повече.
— В това няма никаква логика.
Зед погледна в земята пред себе си и зарови кокалестия си пръст в нея.
— Беше горе-долу по същото време през последната война. Жътвата бе започнала. Открих конструирана магия. Това ще рече магия, направена от магьосници преди много време. Нещо като кутиите на Орден. Беше магия за отравяне, особена на цвят, която имаше възможност да хвърля само едно проклятие един-единствен път. Не бях сигурен как са я използвали, но знаех, че е опасна — Зед въздъхна дълбоко и сложи ръце в скута си. — Както и да е, Панис Рал я докопа и измисли начин да я накара да заработи. Знаеше, че децата обичат плодове, и се прицели в сърцата ни. Използва магията, за да отрови всички червени плодове. Отровата е подобна на тази на змийската лоза. Отначало тръгва бавно. Отне ни време да разберем какво причинява треската и последващата я смърт. Панис Рал, без да се замисли, избра нещо, което не само възрастните, но и децата ядат — гласът му беше едва доловим, очите му се взираха в тъмнината. — Изгинаха много хора. Много деца.