Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
И аз знам, че много наши колеги, които са ни гледали по телевизията, са били с нас. Никой от нашия отдел не осъди постъпката ни. Някои не дойдоха с нас, защото, както казаха — мястото на служител от Държавна сигурност не е в телевизията. Разбира се, бяха прави.
— А колко души не дойдоха?
— Пет-шест. Така си е, мястото на служител от спецслужбите не е в телевизията, но смятам, че това, което се случи с нас, беше и необходима отбрана. Нямаше как да не го направим.
Има и друго: когато отказахме да изпълним нареждането, ние не знаехме, че ще се стигне до пресконференция. Мислехме, че ръководството ще вземе съответните мерки. А по-нататък всичко от само себе си се търкулна като снежна топка. Бунтът е като престъплението — направиш ли първата крачка, няма връщане.
— Ти си влязъл в затвора заради тази пресконференция. Кажи ми — а какво стана с другите ти колеги, с Латишонок например? Той е най-младият сред вас.
— Латишонок сега работи в частна охранителна фирма. А тогава остана без работа. Харесва му да бъде телохранител. Изкара курс за телохранители в Израел, получи международен сертификат.
Андрей Понкин спря по средата на пътя. Когато избягах в Англия, той ми каза по телефона: „Ако знаех, нямаше да те оставя да тръгнеш.“ Дори ме придумваше да се върна, но, естествено, го правеше като изпълнение на задача. Защото нито един нормален човек, който има добро отношение към мен, не ми каза: „Върни се“. Напротив, всички ми казаха: „Хубаво направи.“ Чух, че Андрей си намерил работа в някаква фирма, живеел нашироко, чувствал се прекрасно.
Миша Трепашкин вече е изгонен от данъчната полиция. Сега е адвокат.
И Гера Шчеглов е прогонен отвсякъде.
Шебалин продължава да работи по специалността си. Той се отрече от думите си. Мисля, че от самото начало е бил провокатор — нали беше единственият от участниците в пресконференцията, който бе оцапан с кръв. Спомни си, на пресконференцията той излезе с маска — никога не ще може да я свали. Защо ли? Ами защото, ако си свали маската, ще могат истински да го идентифицират. Тогава аз не знаех с какво е омърсен. Но после колегите ми казаха, че е участвал в мероприятие, при което са отвлекли и убили един арабин. Поръчката дошла отгоре, от ФСБ. Шебалин получил за това четирийсет хиляди долара. А когато получавал парите, го записали на касета. И аз реших да проверя всичко това — да блъфирам. „Витя — казах му веднъж, — извикаха ме в Главното управление по борба с организираната престъпност и ме питаха за тебе. — Този разговор стана в Сандуновската баня. Стояхме под душа и той не се страхуваше, че може да ни запишат. — Имало е някакво убийство на арабин и са те записали. Не те ли е страх?“ И Шебалин си призна: „Това — каза — беше оперативно мероприятие. Можем да го докажем.“
— А къде е сега Гусак?
— Сега той работи в някаква строителна фирма. Има ресторант, близо до Лубянка. Помогнал му е Малишев, лидерът на тамбовската престъпна групировка. Малишев е бил или агент, или доверено лице на Гусак. Запознали са се, когато групировките са си поделяли Калининградския завод за алкохол. А Малишев е имал добри връзки с Патрушев, още от карелските времена.
Този Малишев се е обадил на Патрушев и го е помолил да не закача Гусак, да не го вкарват в затвора. Открито ми казаха: никой няма да посегне на Гусак, защото самият Малишев е ходатайствал за него пред Патрушев. И наистина, Гусак беше осъден на три години условно. За цели дванайсет случая и един труп.
— Но все пак е лежал в Бутирка?
— Е, полежа един месец. Нали там не са знаели как може да свърши всичко и са държали Гусак изкъсо за всеки случай, за ролята на необходимата жертва — ако се наложеше да си признаят. Защото щеше да излезе — подчиненият в затвора, а всички началници на свобода. И дори се издигат по служебната стълбица. Трябвало е да приберат някого, поне за месец.
— Какво стана с Хохолков и Камишников?
— Хохолков си е генерал от ФСБ, на ръководна длъжност, има скъп ресторант на Кутузовски проспект, къща за един милион долара в Немчиновка.
Камишников е заместник-началник на Управлението по защита на конституционния строй при ФСБ — това, което се занимава с политически разследвания.