Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Ченгето Литвиненко изчезна. А какво стана с агентурата му?
— Това е моята болка. Бях привлякъл хора за негласна помощ на органите за държавна сигурност от името на руската държава. Хората се ангажираха с подписа си, че ще помагат не на мен, а на Русия. Страшно е, но всички те бяха разкрити пред обществото, сякаш им отмъщаваха за връзката им с мен.
Един агент бе разкрит пред престъпните среди и го направиха служителите от Управлението за собствената сигурност. Казваше се Александър, беше чудесен агент, имаше широки връзки в престъпните среди. Добре познаваше взривното дело, оръжието и престъпниците често се обръщаха към него с молба да им изготви взривно устройство, нещо да ремонтира. Притежаваше изключителни способности, умееше да разприказва човека — изпълняваше работата си грамотно. Александър ни беше помогнал да обезвредим няколко истински грабителски банди и наемни убийци.
И ето че този агент го поканили в Управлението за собствената сигурност. Извикали го в приемната, официално, което е забранено заради конспирацията. И му поискали да напише компромат за мен. Представи си, агентът е способен да събере ценна информация за терористи, а на ФСБ е нужен само за да опорочи мен.
Агентът отговорил: „Не знам за него нищо компрометиращо. Честно сътрудничех на Литвиненко и той не ме е въвличал в престъпление.“
Агентите често се опитват да „оплетат“ ченгето. Веднъж, още в началото на сътрудниченето си, той ми предложи да участвам в едно нападение. Веднага го срязах и го предупредих: „Ако се надяваш да печелиш пари за сметка на органите, имаш грешка. Няма да стане. Ще бъда принуден да те извадя от агентурния апарат. Ако смяташ, че ще прикривам аферите ти, пак грешиш. И това няма да го бъде.“
Естествено, те са проверили агента. Видели са, че е чист.
Тогава започнали да го заплашват, че ще му лепнат някое скалъпено престъпление и ще го приберат на топло. Агентът отговорил: „Аз съм лежал за престъпления, а ако се наложи да лежа заради човек, когото уважавам, това ще е като награда за мен. Затваряйте ме.“ Тогава му казали: „Няма просто да те затворим. Освен това и ще те разкрием пред престъпните среди. Ще подскажем на онези, дето са вече вътре, че ти си ги издал.“
Неотдавна чух, че провокациите вече са започнали. В дома му го посетили мъж и жена, показали си документите и казали: „Ние сме от Градското управление на вътрешните работи. Вие сте работили с Литвиненко, нали?“ Той потвърдил. „Ще ви дадем авансово четиристотин долара. Трябва да убиете един човек. Бихте ли се съгласили?“ Александър отказал — това, заявил той, не е по моята част.
Преди това го изгонили отвсякъде и той останал без пари. Направили така, че да остане без никакъв поминък, а после започнали да го провокират.
— А защо са му предложили толкова малко за убийството?
— То е нещо като аванс. Друг един мой агент се е укрил. На майка му казали просто, че ако се появи, ще го застрелят, защото е отказал да даде показания срещу мен. Викали са на разпит и са заплашвали всички мои приятели. На един беше управител на магазин — запечатали магазина, започнали да му искат показания, че съм го изнудвал за пари. Човекът се е принудил да даде подкуп на човек от най-високите етажи, за да отвори отново магазина си. Казал е: „По-добре да си платя, отколкото да наклеветя другаря си.“ В предприятието на друг поставили бомба. Освен това служители на ФСБ посещавали всички и им предлагали „закрила“: „Литвиненко го няма, сега ние ще те закриляме.“ Сякаш е останало някакво безстопанствено имущество, та да си го приберат.
Докато бях още в Москва, един мой агент ми се обади и ми каза, че престъпници, с които преди време е лежал в затвора, му предложили да извърши убийство. Съобщих това на Иван Кузмич Миронов, началника на Оперативното управление, където бях работил по-рано. Казах му: „Един агент, който се водеше към нашето управление, сега обикаля, никому ненужен, обажда ми се, а самият аз вече съм подсъдим и не мога да работя с агентурата. Намерили са го някакви хора и са му предложили да убие двама души. Срещнете се с него, поемете информацията и вземете мерки.“
Никой така и не се срещнал с него.
Агентът ми се обажда след две седмици: „Саша, направи нещо! Вече убиха единия, всеки момент ще убият и втория. Тогава ще ида при ченгетата.“ Пак започвам да се обаждам на всички: „Вече са убили единия човек.“ А Миронов ми казва: „Виж какво, Саша, сега сме много заети, нямаме време да се занимаваме с това. Обади се по-късно.“
Нямали време да се занимават с убийства на хора! Защото са заети с други неща…
Глава 9