История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Тук, в Лондонското сити, през деветнайсети век банкерите създали система на книжни пари, обезпечени със злато. Тази система се разпространила из целия свят и се превърнала в първата истински глобална парична система. Чрез нея банковото дело и паричното обръщение станали достояние на една много по-широка публика. В тази глобална система книжните пари — британската лира и нейният потомък, щатският долар, — съчетани с невидимите пари в банковите сметки, довели банковото дело до неговия исторически зенит.
Ситито и до днес си остава една от водещите финансови сили на планетата, макар вече да не доминира световната икономика по същия начин, както през деветнайсети и началото на двайсети век. В целия свят няма по-голямо струпване на финансови институции на единица площ. За да се получи аналог на Лондонското сити в Америка, би трябвало да се съберат на една квадратна миля Министерството на финансите. Федералният резерв — златното хранилище във Форт Нокс и Уолстрийт, заедно със седалищата на всички основни американски банки, застрахователни компании и петстотинте най-могъщи корпорации.
Ако Бъкингамският дворец, Уестминстърското абатство и Парламентът съставляват официалното, публично, имперско лице на Британската държава, Ситито е нейното сърце. От неговите офиси, заседателни и тръжни зали са тръгнали парите, с които са били заредени корабите на Нелсън преди Трафалгарската битка; оттам е финансирано превземането на Индия; оттам са платени мините на Южна Америка и железниците на целия свят; оттам са били ръководени банките на най-голямата империя в света; в Ситито са застраховани краката на най-красивите холивудски звезди.
Финансовият квартал на Лондон е израснал около Банк ъф Ингланд, която до ден-днешен си остава най-важната финансова институция в Ситито. Банката възникнала във вихъра на историческите промени, известни като Славната революция от 1688 г., когато витите и торите се обединили в парламента около решението за сваляне на крал Джеймс II от престола. Прегрешението на монарха се състояло в това, че бил приел католическата религия; ето защо политическите партии поканили неговата дъщеря Мери, която била протестантка, и нейния съпруг, холандеца Вилхелм Орански, да поемат заедно престола като кралица Мери II и крал Уилям III. Двамата монарси наследили едно практически банкрутирало държавно управление и безнадеждно остаряла парична система, управлявана от златари. Те отчаяно се нуждаели от пари, тъй като водели война на два фронта — с Франция и с въоръжените поддръжници на Джеймс II.
Притиснат от нуждата, Уилям се съгласил да издаде декрет за основаване на национална банка, която да набира средства от частни източници, за да ги отпуска в заем на правителството. В сградата на банката днес се съхранява мраморна плоча, върху която са гравирани следните думи на сър Уилям Пети от 1682 г.:
„И ние в Англия имаме материали за банка, която да издаде достатъчно акции, за да задвижи търговията на целия свят.“
Макар да била основана като официален банкер на държавата, Банк ъф Ингланд си останала изцяло частна холдингова компания. Тя била създадена от шотландския финансист Уилям Патерсън и неговите съдружници, като още в самото начало отпуснала на краля заем от 1,2 милиона лири при 8% годишна лихва. Инвеститорите получили акции на банката в количества, пропорционални на вложените пари. С набраните от Банк ъф Ингланд средства през следващите няколко века били финансирани завоевателните войни и експедиции на най-голямата империя в историята на човечеството.
Срещу монетите си, депозирани в банката, вложителите получавали разписка. Говори се, че тези хартийки постепенно влезли в обръщение като пари сами по себе си; за съжаление няма безспорни доказателства, че това наистина е станало. Знае се със сигурност обаче, че след време банката започнала да издава на вложителите разписки със стандартна номинална стойност в лири стерлинги; тези разписки действително се разпространили като разменно средство и се превърнали в първите банкноти, издадени от Банк ъф Ингланд.