Сребърният ангел

Двамата мъже в един глас изкрещяха „Не!“ и младата жена се стресна.

— О, по дяволите, стига толкова! Как ми хрумна тази смешна мисъл, че бих могла да извърша нещо, което аз искам.

— Лала, ако не ме харесвате, Хаджи Ага ще ви намери друг.

Тя се обърна към младия негър и се засрами, че го е наранила с обидното си държание.

— Не, Кадар. Щом трябва да имам собствен евнух, най-добре е да бъдете вие, макар че не разбирам защо ви харесва да ми служите.

А Кадар наистина се радваше. Доказваше го широко усмихнатото му лице. Хаджи също се успокои и се отдалечи с разведрена физиономия. Вярваше, че е преживял, без особени сътресения поредната буря.

Шантел се опита да скрие раздразнението си, когато Адама настоя да й покаже новото жилище и я разведе навсякъде, пърхайки от радост. Младата жена не искаше да вижда нищо. Кипеше от гняв срещу онзи самодоволен нахалник, който беше побързал да я премести в розовия двор и явно смяташе отдаването й само въпрос на време. Нали й каза, че е приел предизвикателството? Но този път прекали. Накара целия харем да повярва, че е спал с нея, защото кой би си помислил, че ще я преместят в двора на фаворитките, без да го е заслужила…

— Единственото, което имат в повече съпругите, са още една или две стаи и частна градина — обясняваше весело Адама. — Този е най-добрият апартамент в розовия двор. Преди вас в него живееше Мара.

— И какво стана с нея?

— Отведоха я обратно в двора на гозде. Такъв шум се вдигна! — Адама развеселено се изсмя. — Но в този двор има място само за шест фаворитки.

— Значи Мара е била най-незначителната фаворитка, а е заемала най-доброто жилище — промърмори скептично Шантел.

— Мара стигна дотук едва наскоро, но тя служеше само за определена цел и получаваше всичко, което поиска.

— Каква цел? Какви ги говориш?

Нигерийското момиче се опита да отклони тази неприятна тема, но господарката настояваше.

— Може би трябва да попитам майката на Джамил?

— Не, недейте. Лала Рахин не обича Мара.

— Хайде, говори.

Адама сведе глава.

— Мара… на нея й викат… Позорния стълб.

Малката смяташе, че това обяснява всичко. И Шантел разбра.

— Искаш да кажеш, че Джамил я бие?

— Не, той никога — побърза да отговори Адама — Немите нубийци.

— Защо, за Бога? — извика възмутено Шантел. — Трудности ли създава?

— Не, никакви — опита се да обясни Адама — Тя си е такава. Изпитва удоволствие от секса само ако преди това я пребият до смърт.

— Но това е абсурдно!

— Това е истината, лала. Тя отива и се връща усмихната. Раните не я тревожат. Мама казва, че първият й мъж бил ужасен насилник и от него станала такава.

— Джамил ли е бил този мъж?

— Не, лала, не. Изнасилил я търговецът на роби, който я докарал в Барка.

— Казаха ми, че всички жени на Джамил са дошли тук девствени.

— И Мара беше девствена — отговори Адама. — Изнасилили са я по друг начин.