Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Когато излязохме пак на открито, на няколко километра пред нас се разгръщаше слабо наклонена плоскост, осеяна с кални блокове, около които се изтичаше водата на джунглата.
Чистият въздух ни галеше. Възсинкавите отражения на скалите се уголемяваха колкото повече слънцето се скриваше зад Андите.
Умирахме за сън. Очите ни поглъщаха мрака и се затваряха от преумората.
Клепачите ни станаха оловено тежки. Заключихме камиона и се отдадохме на неудържимото блаженство на спящата радост.
Безкрайна ивица светлина се стелеше на изток, увеличаваше своя блясък и без никакъв шум настъпваше и се преливаше в изпъкналостите на равнината, съставени от грозни разхвърляни камънаци. На един от тях се появи една игуана, изплези тънкия си червен език и улови някаква буболечка.
Сплесканата й глава се издигна и вкара плячката в устата, за да я преглътне. Игуаната спусна клепачите си и после се хлъзна под камъка.
Съдбата ни изпращаше сама сутрешната закуска. Спуснахме се и уловихме игуаната, която има бяло пилешко месо.
Вятърът откъсна от джунглата тънки спирали от паяжина и ги зареди на камиона. Малки почти микроскопични паячета плъзнаха и се скриха в пролуките на прозореца. Добре че ги виждахме. Скрити в дупките, тия паяци можеха да си свият гнезда и после нощем да ни изсмукват кръвта. Замазахме дупките с кал, която засъхна и не им позволи да нахлуят във вътрешността на камиона.
Ранната утрин, въпреки че беше ясна, не ни предвещаваше наслаждения. На запад над Андите се влачеха сиви мъгли, спущаха се към низините и закриваха прелестите на незадоволената от сушата тропическа природа. Беше много измършавяла и загубила своята привлекателност. Времето отиваше към разваляне. Без да губим много време, качихме се на камиона и потеглихме, провирайки се между забитите в земята камъни. От един гьол се измъкна млада боаудушвач и уплашена ни пресече пътя. Камионът подскачаше на амортизаторите си и газеше всичко, което се опиташе да мине пред нас.
На волана беше Иван Горилата. Той си тананикаше, нарочно криволичеше и щом сгазеше нещо, подаваше се навън да види жертвата си. До него седеше Игор Незнакомов и уж го насочваше къде да кара, а вкараха камиона в някакъв гьол.
— Къде зяпате? — извика Мартин Ларсензвей. — Да те сте тръгнали на лов за питони?
— Знаменито! — почна да се тресе от смях Игор Незнакомов, седна зад волана и се опита да изкара камиона от дълбокия гьол със заден ход, но затъна повече.
Поставихме напреки талпите и така стъпихме на здрава почва. Срещнахме действително един питон, прогонен от глада. Игор Незнакомов натисна педала и отвори ауспуха. Уплашеният питон се скъса да бяга. Гьолищата се свършиха. Навлязохме в междинна пампа с много висока трева, освежавана от стичащата се вода. Зад нея започваше просторен тропически лес с рядка растителност, проходима с камион.
Почвата беше песъчлива и дренираше дълбоко всичката влага. Спряхме да пренощуваме. Чуваше се ясно крясъкът на диви патици — значи наблизо имаше блато.
Звездното небе покриваше като корона тоя лес. От него долитаха загадъчни хъркания, жабешки крякания и предсмъртната жалба на някакво животно.
В полукръг ни опасваше високата трева и шубраците на лампата. Тропическият лес започваше с преход от ниска растителност, която постепенно преминаваше в рядка гора от високи и дебели кедрови и текови дървета, на места разделени от столетни секвои, извисили се на възбог.
Тия секвои запрещаваха на другите дървета да им съперничат. Тяхната дебелина надминаваше с няколко пъти дебелината на останалите дървета. Присъствието на секвоите, които имат огромни коренища, обясняваше разредеността на гората. Във вечното си желание да си осигури място теквоята изтикваше и унищожаваше всякаква друга растителност около себе си. Високо от една секвоя, доминираща над другите, се чуха радостните трели на малка птица, която възторжено приветствуваше изгрева на слънцето. На върха на секвоята тя чувствуваше пълнотата на природата, своята сигурност и удоволствието, че носи в малкото си телце толкова мелодичен звук. Малката изкусителка се клатеше, придружаваше песента си с безопасни подскачания от клон на клон и с това се получаваше танцуващ резонанс, който се промъкваше между листата на гората. Из високата трева се появиха ранобудните сърни и антилопи и почнаха да пасат. Те подтичваха и се гонеха. Пампата и гората се оживиха от нови обитатели. Спря ужасното стъргане и пищене на нощните безтелесни, невидими организми. Сега в равномерни интервали се виждаше как се движат опашките на дивите коне и биволи.