Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Братството на Сион е официално регистрирано и в полицията. Тук поне се натъкваме на безспорно доказателство, че орденът съществува и до днес, макар да ни се видя малко странно едно уж тайно общество да оповестява на всеослушание за себе си. Но може би не е чак толкова странно. Телефонният номер на Братството от Сион не е посочен в нито един френски указател. Адресът е твърде общ, че по него да открием офис, къща, сграда, дори улица. Когато се обадихме на заместник-префекта, и той не бе в състояние да ни помогне особено. Обясни ни, че и мнозина други безуспешно са издирвали посоченото седалище и след дълго обикаляне са се отказвали. Не можел да ни предостави повече информация. Доколкото знаел, този адрес просто не можел да бъде открит. Ако не друго, всичко това ни накара да се запитаме как някой е успял да регистрира в полицията измислен, несъществуващ адрес, без да е понесъл съответните санкции. Дали полицаите наистина бяха толкова небрежни и безразлични, на каквито се правеха? Или Сион си бе спечелил по някакъв начин тяхното съдействие и дискретност?

По наша молба заместник-префектът ни предостави копие от устава на Братството от Сион. Документът, състоящ се от 21 члена, не будеше подозрения, но не предоставяше и конкретна информация. В него например не бяха посочени целите на ордена, влиянието, на което той разчита, членовете му и източниците на средства. Като цяло не ни насочваше към нищо, което още повече ни озадачи. В устава се казва, че в организацията могат да членуват всички без оглед на социалния произход, майчиния език, класовата или политическата принадлежност. На друго място обаче се посочва, че за членове могат да кандидатстват само католици, навършили двайсет и една години. Като цяло уставът създава впечатлението, че е писан от организация на правоверни, дори фанатизирани католици. Но доколкото бяхме успели да установим, великите магистри на ордена, цялата му история едва ли издават вярност към ортодоксалния католицизъм. Дори в съвременните „Документи на Братството“, повечето от които излизат по едно и също време с устава, личи съпричастност не толкова с католицизма, колкото с идеите на херметиците и дори на еретиците гностици. Противоречието изглеждаше безсмислено, освен ако Сион — подобно на рицарите тамплиери и общество Светото тайнство — не разглежда католицизма като задължително предварително изискване, което по-късно, вътре в ордена, вече отпада. При всички положения Сион, както тамплиерите и Светото тайнство, явно държи на йерархичното подчинение, което обезсилва всички други взаимоотношения, били те светски или църковни. Според член VII на устава: „Кандидатът трябва да се отрече от личните си интереси, за да се посвети на своята високонравствена апостолска мисия.“

По-нататък се уточнява, че Сион работи под името „Рицари на католическите институции и норми, на независимия традиционалистки съюз“, което съкратено на френски дава CIRCUIT174, както се казва и списанието, издавано според устава за вътрешно ползване.