Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Сър, да знаете къде наблизо има метална преса? — рече капитан Ореляно, като мислено благодари на Мефистофел, дето му напомни, че наетият от него кораб всъщност е плаващ музей.
Хък трепна, но този път Таласъма го сръга.
— Моля? — повдигна заострените си като моливи катранени вежди Мефистофел.
— Говоря за ония машинки, дето, каквото и да сложиш в тях, го правят на пита, сър. Нали се…
— Знам какво е метална преса, дон Франсиско! — властно го прекъсна митничарят, като отметна глава и развя конската си опашка. — Не разбирам обаче за какво ви е притрябвала?!
— Ами… намислил съм нещо…
— Дон Франсиско, жестоко се заблуждавате, ако си мислите, че като направите Трипио на пита, Моргана няма да го познае и ще ви се размине! Честно казано, не съм очаквал, толкова глупава мисъл да ви мине през ума — отново тъжно закима Мефистофел. — Божичко, колко преувеличени са легендите за някои хора… Съжалявам, но ми паднахте в очите, дон Франсиско.
Този път летящата метла се разтрепери, капитан Ореляно се обиди, а Хък си помисли дали, клатейки непрекъснато глава, Мефистофел инстинктивно не масажира някой поразместен шиен прешлен.
— Сър, изобщо не ме интересува как се котирам във вашите очи! — нервно отсече капитанът. — Аз работя на истинските борси! Питам ви като човек, знаете ли къде най-бързо и дискретно мога да ползвам някоя метална преса.
— Знам, дон Франсиско, но очаквам да ме убедите, че зад глупавото ви хрумване се крие нещо по-сериозно.
Щом разбра, че няма да изкопчи лесно от гадния митничар нужната му информация, капитан Ореляно реши да разкрие картите си. И без това твърде много сделки от общия им бизнес бяха навързани като свински черва.
— Сър, влизали ли сте някога в изложбената зала на кораба?
— Да — в лукавите воднисти очите на Мефистофел се появи интерес. — Развеждал съм там няколко делегации. Плаващият музей на капитан Язон от край време е в дипломатическия протокол.
— И кой експонат е изложен на най-видното място?
— Охо! Май имате намерение да размените слитъците, дон Франсиско? — за първи път прозвучаха нотки на уважение в дрезгавия глас на митничаря.
— Не. Просто ще поставя новото златно руно зад онова гадно копие, което дори не е позлатено, сър. Хващам се на бас, че никой няма да се усети. Хората са толкова глупави, сър. Половината си мислят, че прочутото златно руно от Колхида е кожата на някой риж коч, а останалите смятат, че изложеното парче медна ламарина с формата на разчекната овца наистина е златен слитък.
— Какво ще правим сега? — проломоти с пълна уста в ухото на Хък върлината и получи нов плесник по темето.
— Приемете извиненията ми, дон Франсиско. Да вървим в работилницата на ОКТОФ — рече Мефистофел.
Той стана и се запъти към вратата на каютата.
— Кой е този господин Октоф? Да не е някой митичен славянски княз, че името му завършва на „оф“ като водката Смирноф? — полюбопитства капитанът, докато мяташе на рамо безпомощния Трипио и дори не се огъна под тежестта му.
— Не, ОКТОФ е отделът за комплексно техническо обслужване на флота, дон Франсиско — иронично се усмихна Мефистофел. — Доскоро там управляваше моят стар приятел свети Стефан, но и с новия шеф, йогата Патанджали, добре се погаждаме.
— Аха! Така кажете. Става дума за работилницата на Йогата, значи. Не знаех, че там имат преса.
Двамата заговорници тръгнаха към вратата, а Хък се отдръпна от ъгъла и взе да разкършва изтръпналия си врат.
— Ще нападаме ли, Хък от рода Хогбен? — плахо се поинтересува Таласъма, докато си облизваше пръстите.
— Не — поклати глава Хък. — Избягвай да се биеш с врага на негова територия, Таласъме. Особено, когато попадаш там за първи път. Никога не знаеш какви изненади може да ти сервира. Засега Трипио е в безопасност. Знаеш ли къде е тази работилница?
— И хабер си нямам! Но Бегемот може да знае.
Летящата метла пак посегна към мръвките, но Хък го плесна през ръката.
— Престани да се тъпчеш! Давай да се измитаме. Ще ги оставим да се отдалечат поне на двайсетина крачки преди да тръгнем подире им.
Предпазливостта на Хък се оказа излишна. Когато се смъкнаха по вързалата на кея, от Мефистофел и капитана нямаше и помен. Бегемот се измъкна иззад един контейнер и укорно поклати глава:
— Изтървахте ги, докато се напипкате!
— Успя ли да забележиш накъде тръгнаха? — нервно се поинтересува Хък, докато се озърташе.