Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Драконът се плесна по чутурата. Когато лявата му глава се ухили на дясната, дето най-често си патеше в такива случаи, се сети, че е двуглав. Седна на задника си, отпусна се, усети как напрежението го напуска и затвори очите на дясната си глава. Сега образите бяха на фокус. И вече разбираше, че е прекъснал важен разговор. Двадесет и четиримата мъдри странници от вечността очакваха да ги попита нещо, за да оправдае това безцеремонно вмешателство.
Тъкмо сега ли?! Та той изобщо не беше във форма! Мислеше си само как да се отърве от оная ненаситна ламя. Двете му глави отчаяно се напънаха да измислят нещо. И образите пак взеха да избледняват. „Отпусни се… Отпусни се…“, взе да си внушава дясната глава, а лявата си мърмореше: „Аз съм спокойна, аз съм спокойна…“. И се начена странен разговор, в който драконът задаваше въпросите, но друг ги измисляше. А отговорите сами възникваха в съзнанието му.
— Какво е абсолютно?
— Нищото.
— Има нещо по-висше от Нищото?
— Висшият разум на Нищото.
Драконът се замисли. Тия не си играеха на шикалки.
— Що е разум?
— Словото, тъждествено с Нищото.
— Стои ли нещо над разума?
— Над ограничения разум стои безграничният разум.
Намекът го обиди, но беше убеден, че рано или късно ще влязат в капана. Онзи, дето измисляше въпросите, продължи:
— Що е безграничен разум?
— Висшият разум на Нищото, който вярата нарича Бог, а науката — истина.
— Що е истина?
— Идея тъждествена с Нищото.
Ама тия си предаваха много важност!
— Има ли нещо над истината?
— Над известната истина стои неизвестната истина.
И тогава холографното чудовище прозря. Не! Винаги беше знаел, че от десетте чучура текат: уравновесената мощ, която те кара да се чувстващ властелин на природата; съвършената мъдрост, която ти вдъхва духовна сила; безграничният разум, който вдъхновява вярата ти; любовта, която те прави добър и милосърден; физическата сила, която поражда справедливостта; красотата, която буди великодушието ти; доблестта, която те превръща в победител; скромността, която се отплаща с вечна слава; чистият разум, който те дарява с плодородие; и душевното равновесие, което ти носи вечен покой. Всичката тази несметна благодат му вдъхна неподозирана сила и сега той лично задаваше въпросите и сам диктуваше отговорите:
— Кой сътвори материалния свят?
— Хогбен по волята на Нищото.
— Той един от вас ли е?
— Хогбен е сътворен с определена мисия.
— Искате да кажете, че е измислен?! Значи този стар глупак не е никакъв абсолют!
— Само Нищото е абсолют.
Драконът бе готов да се закълне, че някои от по-докачливите странници от вечността взеха нервно да се изправят.
— Но като е позволило на Хогбен да създаде пространството, Нищото самµ се е ограничило, защото е останало извън него. Значи то не е вездесъщо! А като му е разрешило да създаде времето като неподвластно явление, Нищото е загубило и своето всемогъщество, защото не може да направи миналото неминало! Що за абсолют е Нищото в такъв случай?! И как така допуска Хогбен да погазва свободната воля на хората. Та нали тогава всичко това — кимна дракона към десетте чучура — се обезсмисля напълно!
Патосът му беше излишен. Той си говореше сам. Старците отдавна бяха изчезнали. Защото песента ви е изпята, с надежда си помисли той и почувства блажено облекчение. Беше едновременно горд със себе си и изцеден като лимон. Дотътри се до чешмата и дълго време се чуди от кой чучур да пие. Забеляза, че между третия и четвъртия има празно място. Сякаш неведомият строител беше замислил чешмата с единайсет чучура и накрая се бе отказал от единия.
Лявата глава на чудовището най-сетне се наведе да вкуси от доблестта, която те прави победител, а дясната се пощура още малко, отхвърли с презрение скромността и душевното равновесие, защото беше твърде млада, подмина разума и мъдростта, понеже наивно си мислеше, че ги притежава, подвоуми се между силата и мощта, полъга се за миг по красотата и любовта, и накрая любопитно се мушна зад белокаменната стена, там, където някой в последния момент бе решил да не слага чучур…
И носът на дракона опря в листата по билото на гигантската корона на Дървото на живота! Дясната глава кихна и до болка познатата родна вселена се ширна пред очите й, приласка осиротялото чудовище и за първи път, откакто бе попаднало в Плодовитата пустота, водено от мимолетен глад за подвизи, душата му блажено се отпусна, сякаш бе преяла с манна небесна. То бе открило Тайния път към знанието!
И вече му беше ясно как ще се измъкне от тази кабалистична лудница. Но първо трябваше да намери Майстора.