Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Пристигна лорд Итуралд, велика господарке.
Грендал остави бокала си върху една масичка, която на пръв поглед изглеждаше инкрустирана с танцьори от слонова кост.
— Тогава ще трябва да говори с лейди Бейлсийн.
Ебрам се изправи плавно и предложи ръка на крехката доманка, която забеляза едва сега. Знаеше кой стои зад сплита на Илюзия, но въпреки това благоговението, изписано на лицето му, леко помръкна. Святата му почит беше за Грендал, не за лейди Бейлсийн. Но сега това не я интересуваше. Стрелата Самаил в най-лошия случай беше насочена срещу Ранд ал-Тор и вероятно вече пусната. Колкото до Демандред, Семирага и Месаана… Никой освен нея самата не знаеше, че бе предприела собствено пътуване до Шайол Гул, чак до огненото езеро долу. Само тя знаеше, че Великият властелин почти й беше обещал да я провъзгласи за Не-блис, обещание, което със сигурност щеше да бъде изпълнено, ако Ранд ал-Тор бъдеше отстранен от пътя й. Тя щеше да е най-покорната от слугите на Великия властелин. Щеше да посее такъв хаос, че в жътвата му дробовете на Демандред щяха да се пръснат.
Семирага притвори зад себе си обкованата с желязо врата. Един от светещите глобуси, оцелял от Великия властелин само знаеше къде, замига яростно, но все пак хвърляше по-добра светлина от свещите и лоените лампи, с които трябваше да се примири в настоящото време. Ако се махнеше светлината, помещението имаше потискащия облик на затвор: груби каменни стени и гол под, с една грубо скована дървена маса в ъгъла. Не беше по вкуса й; тя самата щеше да предпочете безупречно бял и сияещ куеран, гладък и стерилен. Това място бе приготвено преди да е разбрала, че ще й потрябва. Светлокоса облечена в коприна жена висеше в празното пространство сред помещението, с разперени встрани ръце и крака, и я гледаше гневно и предизвикателно. Айез Седай. Семирага мразеше Айез Седай.
— Коя си ти? — настоя жертвата й. — Мраколюбка? Черна сестра?
Без да й обръща внимание, Семирага набързо опипа паравана между жената и сайдар. Дори и да се пробиеше, щеше отново без усилие да заслони окаяницата — признак за слабостта на жената бе това, че не можеше да се измъкне от затегнатия параван незабелязано — но предпазливостта си беше нейна втора природа, всяка стъпка трябваше да се прави точно и навреме. Сега трябваше да поработи по облеклото на жената. Човек се чувстваше по-сигурен облечен, отколкото гол. Тя деликатно запреде нишки на Огън и Вятър и тънко сряза и смъкна роклята, долната риза и всички други парцалки от тялото й, от вратлето до обувките. Сбра всичко пред жената на куп, след което отново преля Огън и Земя и по каменния под се посипа фина прах.
Сините очи на жената се изцъклиха. Семирага се съмняваше, че би могла да повтори тези елементарни действия, дори да можеше да ги проследи.
— Коя си ти? — Този път в настоятелния въпрос се долови и нотка на отчаяние. Дори на страх. Винаги бе по-добре страхът да настъпи по-рано.
Семирага педантично намери в мозъка на жената центровете, получаващи сигналите за болка от тялото, и започна да ги стимулира с помощта на Дух и Огън. Отначало съвсем леко. Твърде много наведнъж можеше да убие жертвата за няколко мига, и все пак беше забележително колко много можеше да се понесе, ако системата се подхранва с фино нарастващи съставки. Работата над нещо, което не можеш да видиш, беше трудна задача, дори от толкова близо, но тя беше ненадмината в познанията си за човешкото тяло.
Разпънатата във въздуха жена разтърси глава, сякаш можеше да се отърси по този начин от болката, но после осъзна, че не може, и зяпна Семирага. Семирага само я наблюдаваше и полека затягаше мрежата.
Колко мразеше само всички, които се наричаха Айез Седай. Самата тя някога беше такава — истинска Айез Седай, не някоя невежа глупачка като тази простакеса, увиснала пред нея. Беше известна, прославена, канена по всяко кътче на света, заради способността си да се справи с всяка болест, да върне хората от самия ръб, когато всеки друг кажеше, че нищо повече не може да се направи. И едно посланичество от Съвета на слугите й бе предложило избор, който не беше никакъв избор: да се обвърже с клетва да забрави завинаги за удоволствията си и с това обвързване да види сама как наближава краят на живота й; или да бъде отрязана и изхвърлена от клана на Айез Седай. Бяха очаквали, че ще предпочете обвързването — това беше рационалният, порядъчният избор, а те бяха рационални, порядъчни мъже и жени. Изобщо не бяха очаквали, че ще избяга. Тя бе една от първите, които отидоха в Шайол Гул.