Ричард Лъвското сърце [bg]

Чудовищното препускане продължи около час. Когато преследвачите се изгубиха отдавна от погледа, Хеким намали бързината, конете продължиха в лек галоп, а собственикът им със спокоен и равномерен глас, с какъвто говореше винаги, заразправя за качествата на своите бегачи. Шотландецът, който едва можеше да си поеме дъх, ослепял, оглушал и почти изгубил съзнание от тази невъобразима езда, почти не разбираше думите, които волно се лееха от устата на неговия спътник.

— Тези коне нямат равни по бързина — мълвеше Хеким, — хранят се със златен йеменски ечемик, примесен с подправки и с малко сушено овче месо. Кралете са готови да дадат за тях цели части от земите си. На старини са също толкова подвижни, както и през най-буйната си младост. Ти, християнино, си първият конник, който язди кон от тази благородна порода. Времето толкова малко се отразява върху тях, че кобилата, която сега яздиш, е на двайсет и пет години, а ето че е запазила предишната си сила и бързина. Само дето трябва да се държи за юздата с по-здрава ръка и с по-опитна от твоята. Представям си как са пръхтели конете на онези кучета, тапмплиерите, когато са се мъчили да препускат до коленете в пясъка след нас. Да бъде благословен пророкът, дарил правоверните с такива коне! Виж, нашите не въздъхнаха дори веднъж, върху гладката им, лъскава козина няма дори капка пот!

Шотландският рицар, който полека-лека се съвземаше, дълбоко в душата си признаваше справедливостта на тези думи, но не му се искаше да изтъква предимството на тази благородна порода и да ласкае мюсюлманската гордост. Той премълча и разговорът, и без това воден само от Хеким, се прекрати. Сега двамата яздеха по-бавно и рицарят, като се огледа, забеляза, че пътят му е познат.

Наоколо се ширеха безплодните хълмове около Мъртво море и неподвижните му води. В далечината се забелязваха две-три палми, единствено зелено петно върху повърхността на тези обширни пясъци. Гледката мъчно можеше да бъде забравена, ако си я видял веднъж. Сър Кенет разбра, че се приближават към извора, наречен „Диамант на пустинята“, тоест към мястото, където за пръв път бе разговарял със сарацинския емир Ширкоф, или наречен още Илдъръм. Не след дълго те спряха конете си до извора и Хеким предложи на сър Кенет да си отпочинат в това безопасно място. Те разседлаха конете и Хеким каза, че няма нужда да се грижи повече за тях, тъй като свитата му ще дойде скоро.

— А сега — продължи Хеким, като нареди на тревата извадена от малките дисаги храна — яж и пий, не губи мъжеството си. Животът може да изпълни обикновения смъртен с радост или скръб, но мъдрецът не бива да се подчинява на неговите капризи.

За да изрази благодарността си или да прояви сговорчивост, шотландският рицар понечи да похапне, но залъците засядаха на гърлото му. Тежък облак затискаше душата му и дългото гладуване, вълненията, умората му бяха отнели силите. Ел Хеким се вгледа в него, опипа пулса му, вслуша се в тежкото му дишане.