Ричард Лъвското сърце [bg]

Когато рицарят на Спящия леопард изплува от дълбокия си и продължителен сън, се видя сред обстановка, толкова различна от онази, сред която беше заспал, че не можеше да разбере какво става с него — бълнува ли, или нечий магически жезъл е променил всичко около него. Сега лежеше не върху влажна трева, а в мека постеля сред изключителен разкош; нечии грижливи ръце бяха свалили кожената му куртка и я бяха заменили с нощна риза от най-тънко платно и с широк копринен халат. Доскоро за балдахин му служеха палмите в пустинята; този път около него се спускаше копринена завеса, озарена от най-ярки багри, и го пазеше от насекомите, чиято беззащитна жертва беше, откак бе стъпил в тази пустиня. Огледа се: заобикаляше го дивен източен разкош. Наблизо видя подвижна вана от кедрово дърво, готова за използване; леката пара донасяше до него изящни аромати. На масата от абаносово дърво, поставена до постелята му, бе сложена сребърна кана с шербет, прекрасен на вкус и студен като лед. Жаждата, предизвикана от силния наркотик, още повече подобряваше чудесния вкус на питието. Рицарят побърза да използува ваната и излезе от нея напълно освежен. Когато се избърса с кърпите от индийска вълна, се огледа за грубите си дрехи, за да излезе навън и види дали и целият свят се беше преобразил толкова изумително, ала облеклото му бе изчезнало. Вместо тях намери разкошен сарацински костюм, а до него сабя, кама и цялото останало въоръжение, необходимо на всеки знатен емир. Напразно диреше той причините за тези толкова изключителни грижи и дори започна да се съмнява, че му се оказват, за да разколебаят християнската му вяра и да надянат чалма на главата му. Сър Кенет набожно се прекръсти и реши в никакъв случай да не се поддава на такива уловки. Реши да не използва разкошните дрехи и като се повъртя малко из помещението, отново си легна; непреодоляната напълно омая отново го потопи в сън.

Но този път не можа да спи дълго. Събуди го глас, който попита:

— Може ли да вляза при тебе?

Сър Кенет отвори очи и видя лекаря; за да покаже, че не е забравил положението си, реши да отговори:

— Господарят няма защо да иска разрешение от роба си, за да влезе при него.

— Ами ако не идвам като господар? — попита Ел Хеким.

— Лекарят също винаги може да отиде при постелята на болния.

— Не идвам при теб като лекар — продължи Ел Хеким, — затова те попитах за разрешение.

— Ако идваш като приятел, какъвто винаги досега си се проявявал спрямо мен — достойно отвърна рицарят, — домът ми е винаги отворен за теб.