Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Имате ли нещо против да ми кажете къде е моят Дроид?
— А, добре е — увери го контрабандистът. — Заповядах да го приберат в един от складовете за инструменти.
— Искам да го видя, ако е възможно.
— Може, но по-късно — Карде се облегна в креслото, на челото му се появиха леки бръчки. — Може би след като решим какво ще правим с вас.
Люк погледна към Мара.
— Помощникът ви вече спомена възможностите. Надявам се, че бих могъл да прибавя най-малко още една.
— Да ви изпратим обратно вкъщи? — предположи Карде.
— Срещу подобаващо възнаграждение, разбира се — увери го Люк. — Да кажем, два пъти повече от това, което предлага Империята.
— Твърде щедър сте с парите на други хора — сухо отвърна контрабандистът. — За съжаление проблемът е не в парите, а в политиката. Виждате ли, операциите ни се простират доста дълбоко в територията и на Империята, и на Новата република. Ако разберат, че сме ви освободили, имперските сили ще бъдат силно недоволни от нас.
— Обратното ще стане, ако ме предадете на Империята — изтъкна Люк.
— Точно така — кимна Карде. — Но да не забравяме, че поради повредата в антената на векторния предавател на вашия изтребител Републиката няма представа, какво се е случило с вас. А Империята за съжаление е много добре запозната с положението.
— И въпросът е не какво биха предложили — намеси се Мара, — а какво вече са предложили: трийсет хиляди.
Люк облиза устни:
— Не съм допускал, че струвам толкова скъпо.
— Вие сте разковничето за успеха или провала на всеки независим контрабандист — безцеремонно отсече Карде. — Сега край мястото на катастрофата сигурно има десетки кораби, които са пренебрегнали програмите си и поетите задължения, за да ви търсят — усмихна се леко. — Контрабандисти, които изобщо не са се и замисляли как биха се справили с един джедай, ако го хванат.
— Вашият начин, изглежда, действа добре — отговори Люк. — Предполагам, че няма да пожелаете да ми кажете как го постигате.
Карде се усмихна отново:
— Такива тайни струват много. Разполагате ли с такава ценна информация, която да размените срещу нея?
— Сигурно не — спокойно отвърна Люк. — Но отново изразявам увереност, че Новата република с готовност ше плати пазарната й стойност.
Контрабандистът отпи от напитката и погледна замислено към джедая над ръба на чашата.
— Предлагам ви сделка — каза той и постави чашата на масичката до себе си. — Вие ще ми кажете зашо Империята изведнъж започна да проявява толкова силен интерес към вас, а аз ще ви открия тайната, защо джедайските умения тук не действат.
— Защо не попитате направо някого от имперската флота?
Карде се усмихна:
— Не, благодаря. Не бих искал да се замислят откъде се е появил внезапният ми интерес към вас, особено след като отклонихме искането им да вземем участие във вашето издирване, позовавайки се на по-належащи задачи.
Люк го погледна изненадано:
— Не сте участвали в моето търсене?
— Не, не сме — Карде сви устни. — Залавянето ви е една от малките иронии на съдбата, които правят живота толкова интересен. Връщахме се от един курс за доставка, когато Мара изведнъж ни изкара от хиперпространството и програмира нов курс на кораба.
Люк изучаваше каменното изражение на Мара.
— Страшен късмет.
— Може би — отговори Карде. — В крайна сметка се озовахме в онази ситуация, която толкова се надявах да избегнем.
Люк протегна ръце с дланите нагоре:
— Тогава ме пуснете да си ида и да се престорим, че нищо не се е случило. Ще ви дам думата си, че ще запазя в тайна срещата си с вас.
— Все някога Империята ще разбере — поклати глава Карде. — Новият командващ е изключително вещ в събирането на късчета информация и подреждането им в цялостна картина. Според мен най-добрата възможност за вас е да успеем да намерим удовлетворяващо и двете страни решение. Сигурно има начин да ви пуснем и въпреки това да дадем на Империята това, което иска — той леко наклони глава. — Отново стигаме до първия ми въпрос.
— И от там до отговора — отвърна Люк. — Наистина нямам представа, какво иска от мен Империята — поколеба се, Лея вече би трябвало да е извън обсега на силите на Империята. — И все пак мога да ви кажа, че въпросът не е само до мен. Имаше и две нападения срещу сестра ми Лея.
— Опити за убийство? Скайуокър се замисли.
— Май не. Онова, на което присъствах, приличаше повече на опит за отвличане.
— Интересно — промърмори Карде и погледът му се зарея някъде в празното пространство. — Лея Органа Соло. Обучава се да стане джедай като брат си. Това би могло да обясни последните действия на Империята.