Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Амеротке се протегна.
— Либийците, изглежда, разполагат с много информация за Рекхет.
— Може би са я получили от Ипуе.
Амеротке се усмихна на внезапната промяна в погледа на Лешояда.
— Но ти не мислиш така, нали? Какво знаеш, Лешояде? Мисли за свободата, за куртизанките, които те очакват в Мемфис, за чашите с вино, за прясното месо, за края на всичко това. Хайде, това е, което е от значение за теб, нали?
— Темеу — Лешояда прочисти гърлото си, — изглежда, наистина е много осведомен. Той е много красив — амеметът мазно се ухили, — ако, разбира се, си падаш по тези работи. Изглежда, че се е сближил с един от главните жреци на Птах. — Той сви рамене. — Но това са само догадки, предположения. Кълна се, че не мога да ви кажа нищо повече.
Амеротке се обърна към Синезъбия, който се държеше за контузената глава.
— Има ли още нещо? — попита той.
— Не, господарю съдия, освен…
— Освен какво?
— Как разбрахте, че ще дойдем?
Амеротке се ухили:
— Как разбираш кога ще се разрази буря? — после сам отговори на въпроса си. — Когато небесата надвиснат, мрачни и тъмни. Ние търсим сигнали и ги намираме.
— Старейшините на съвета няма да забравят това — каза Синезъбия. — Те не са приключили с вас, господарю съдия.
— А — прошепна Амеротке — както и господарката Маат знае, аз със сигурност не съм приключил с тях. Има ли още нещо?
Двамата пленници поклатиха глави. Амеротке ги гледаше изпитателно. Годините на разследвания и разпити в съда бяха изострили инстинкта му. Чувстваше, че двамата амемети са му казали всичко, което знаят, макар той да не можеше да го проумее много-много.
— Генерал Омендап, снабдете двамата с пропуски. Оръжията им, дрехи, малко храна и вода, по половин ону57 сребро и по половин — злато. До един час трябва да са заминали — Амеротке вдигна ръка. — И кълна се, че ако още веднъж попаднат пред погледа ми, ще бъде за последен път.
Единадесета глава
Хекаи: чародеец
Амеротке се изправи и отиде навътре в къщата. Наемникът, който бе изиграл ролята на Рекхет, си беше тръгнал. Охраната информира съдията, че той вече празнува, очаквайки да получи щедро възнаграждение лично от ръцете на фараона. Амеротке отиде в стаята на сириеца и се сви в ъгъла. Чувстваше се уморен и мръсен. Имаше нужда да се избръсне и измие, но това, което амеметите му бяха казали, не му даваше мира. Беше безполезно да го обсъжда с Омендап — генералът бе изпълнил задачата си и нямаше търпение да рапортува пред Великата къща. Амеротке обаче чувстваше, че неговата собствена задача едва сега започва. Защо? Той удари ядно с пестник по пода. Защо търговец като Ипуе ще плете конспирации с либийците, за да върне Рекхет обратно в Египет и да унижи фараона? Това просто нямаше смисъл. Не се помнеше случай, в който Ипуе да е заговорничил срещу Хатусу и Сененмут. Всъщност, дори тъкмо обратното: той беше пламенен привърженик и поддръжник и на двамата, а също голям дарител на Храма на Птах. И все пак, либийците имаха неговия картуш!
Докато слушаше с половин ухо шумовете из къщата, главата на Амеротке щеше да се пръсне от въпроси. Той погледна импровизираното легло, където бе спал наемникът. Ех, само ако можеха да хванат истинския Рекхет и да го разпитат! Той знаеше какви въпроси щяха да зададат Хатусу и Сененмут. Омендап щеше да им каже какво беше чул от амеметите, но това все още далеч не беше отговор на най-важния, най-съществения въпрос: защо Наратуша и другарите му бяха толкова настойчиви в тази работа, защо, от една страна, толкова упорстваха да подпишат мирния договор с Египет, а от друга, се забъркваха в този вероломен заговор?
Сепна го почукване на вратата. Тя се отвори рязко и Шуфой, въоръжен със своя слънчобран, нахълта, придружен от Надиф. Дребосъкът се втурна към Амеротке и приседна до него със загрижени очи:
— Добре ли сте, господарю? Генерал Омендап ми каза какво е станало. Отвън е като бойно поле, прилича на някаква кланица. Набити на кол, пленници…
Амеротке притисна ръцете на дребосъка, после стисна ръка и на Надиф.
— Колко е часът? — попита ги той.
— Малко преди зазоряване, господарю.
Амеротке с мъка се изправи на крака.
— Амеметите трябваше да атакуват в ранните часове, ако искаха да са сигурни, че сме заспали. Началнико Надиф, вие защо сте тук?
— Получих съобщение — отвърна Надиф — от Мабен, от Дома на златната лоза. Кушитът Санеб, онзи, когото разпитахме миналата нощ, е изчезнал. Никъде няма следа от него. Мабен иска да отидем там.
57
Мярка за тегло. — Б.пр.