Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Но — заяви той, събирайки още една купчина папируси, — симптомите сякаш започват да отшумяват. Иска ми се да мога да кажа същото и за тази мистерия тук.
— Мистерия? — с въпросителен тон се обади Амеротке.
— Ипуе е пазил на почетно разстояние от този дом своето гнездо на удоволствието. Дали не е правил същото и със своята предателска кореспонденция?
Амеротке понечи да му отговори, но вратата тихичко се отвори и един кушит се промъкна в стаята. Той се сви току до вратата и вдигна предупредително пръст до устните си, после поклати глава към Надиф, когато той посегна да извади ножа от пояса си. Мъжът имаше закръглено, тлъсто лице и къдрава черна коса, а по белезите по горната част на тялото, врата и лицето му Амеротке прецени, че сигурно е ветеран. Той безмълвно му махна и кушитът припълзя напред.
— Какво има? — прошепна Амеротке.
— Странно е — отвърна кушитът, — Санеб ми беше като син. Защо би напуснал, заедно с целия си багаж, без дори да ми каже сбогом, на мен, неговия приятел, човека, когото наричаше свой баща, при това в момент, в който твърдеше, че му предстои да получи голямо богатство.
— Богатство? — учуди се Амеротке. — Какво богатство?
— Може би не е бил на себе си и просто е бълнувал — промърмори кушитът. Той вдигна лявата си ръка, за да покаже пръстена и гривната — знаци, че някога е бил член на Меджай. След това ги свали и ги премести на дясната си ръка. — Санеб правеше ето така. Забелязвах го — ще полегне и ще започне да мести пръстена и гривната си от ръка на ръка. Питах го защо го прави, а той ми отговаряше, че знае много по-странни неща от това. Питах го и какво точно има предвид — кушитът стана на крака и потупа грижливо увитата си и закопчана препаска. — А той правеше ето така и мърмореше: „Щу ще донесе сепсес.“
— Препаска да донесе богатство! Какво за бога означава тази глупост? — Амеротке се взря в мъжа, който поклати глава. Макар да имаше нещо в това, което кушитът бе казал. Начинът, по който мъжът бе застанал в момента, припомни на Амеротке нещо друго, което му беше чудно. — Има ли друго?
Мъжът поклати глава, после вдигна ръка, когато Амеротке понечи да отвори кесията, висяща на пояса му.
— Господарю, няма нужда да ме възнаграждавате. Санеб ми беше приятел — кушитът се поклони и се измъкна обратно от стаята.
— Надиф — попита Амеротке, — какво мислиш за това?
Началникът се намръщи и вдигна лявата си ръка.
— Някои ветерани от Меджай поставят гривната и пръстена си обратно на дясната ръка, за да си съживят спомените, но — той отпусна ръка, — Санеб бе различен. Явно се е шегувал, като е говорил за богатство. Господарю съдия, не мога да го разбера това, но какво ще правим сега?
Амеротке изгледа Шуфой, който проучваше един амулет с изображение на бог Бес, който току-що бе измъкнал от една от кошниците.
— Ще се помолиш за помощ от Отвъд Хоризонта, а? — пошегува се Амеротке.
— Герх — тържествено каза Шуфой.
— Герх? — озадачи се Амеротке.
Той позна йероглифа на Мрака — черна, подскачаща фигура, която се притайва в Петата стая на подземния свят и често играе важна роля в страшните призрачни истории и приказки, разказвани на децата.
— Герх — повтори Шуфой, като се изправи на краката си. — Не, не говоря за нощни кошмари, господарю, а за господарката Герх.
— Господарката на мрака — подсвирна Надиф. — Но разбира се.
— Какво е това? — попита Амеротке. Той смътно си припомни, че е попадал на това стряскащо име в официалните документи и в служебните си архиви.
— Тя е майсторка на лековете и отровите, на праховете и отварите — обясни Надиф. — Живее в Квартала на здрача, в Некропола, точно до реката.
— И?
— Ами — Шуфой заподскача от крак на крак, — господарю, ние сме заобиколени от загадки: трупове, плуващи в басейн, жестоко и мистериозно умиращи писари пред лицето на самия фараон. Ключът към всичко това със сигурност трябва да е някаква отрова. Герх, Господарката на мрака, е много веща в тези работи. Можем да я посетим и да я помолим за съвет.
— А дали ще ни приеме?