Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Вътре в кръг бяха наредени пейки, тапицирани с меки възглавнички, и тя ги подкани с жест да се разположат на тях. Амеротке се почувства така, сякаш се е върнал обратно в училищната стая. Тази жена с озарено, ведро лице беше облечена чисто и целомъдрено, напук на цялата си злокобна слава. Тя сякаш му прочете мислите, защото се засмя весело.
— Какво очаквахте, господарю съдия, някаква вещица? Някоя знахарка или зла магьосница, облечена в черна роба, обвита в облаци от злокобни пари? Правя това, което правя. Не съм египтянка, оттук и цветът на кожата и на очите ми. Майка ми е от островите във Великото зелено море. Аз съм доктор, лечител, господарю Амеротке. Познавам силата на лековете и церовете. Мога да ви разкрия ефекта на която и да е билка.
— Ами тези отравяния — попита я направо Амеротке, — в Тива?
— По едно време — отговори тя — хората мислеха, че аз съм виновна — тя се разсмя. — Но не бях аз. Няма някакви големи тайни при отровите, господарю съдия. Те действат като много други неща. Нека ви дам един пример. Можете да вземете най-отровната змия в пустинята. Знаете ли, че ако изпиете отровата й, няма да ви стане нищо? Въпреки това обаче, бог да ви пази, ако докато пиете, имате някаква макар и най-малка раничка, порязване или драскотинка в устата. Тогава незабавно ще умрете. Или пък семена, които ако се погълнат цели, без да се дъвчат, не нанасят никаква вреда. Сдъвчете ги, макар и веднъж, за да се разтрошат в устата ви, или ги начупете и вземете само парченце, и ще умрете още преди да мигнете. Или пък медът — има отровен мед, господарю съдия, който може да ви докара най-ужасяващата смърт. Защо? Защото пчелите са били хранени с отровни цветя, после са изградили своите медни пити със сок, смъртоносен дори при едно близване. Има отрови, които могат да убиват за броени мигове, и отрови, които, взети в минимални количества, могат само да ви бъдат от полза. Съществуват и отрови, които трябва да се дават малко по малко. Трябват им месеци, за да убият някого. Отрови, които можете да изпиете по обед и да не почувствате никакъв лош ефект, но след три часа да се загърчите в агония. Взимате едно най-просто цвете и го смесвате с друго и ето, вече имате най-смъртоносна микстура — тя спря, за да се възхити на цветния си гирлянд. — Онези трима писари, отровени в храмовия двор, те са пили вино, нали?
— Но то не беше отровено!
— Не, но в смес с нещо друго? Тези писари са се подложили на пост, нали така? Е — продължи тя, — празният стомах и виното не са добра комбинация. Щом писарите са отпили и погълнали виното, стомашните сокове може да са се активизирали. Всяко отравяне е уникално по естеството си и по ефекта си: праховете, които можеш да втриеш в дебелата, груба кожа на стъпалата си, малко ще ти навредят. Втрий същия прах някъде другаде, където кожата е много по-тънка, около очите или китките, и ефектът ще бъде опустошителен. Секретът на отровите се състои в това да познаваш тяхната сила и техния ефект. Да вземем например бадемовата ядка: сама по себе си е безвредна, но е източник на най-смразяваща и светкавична по своя ефект отрова. Друго нещо е арсеникът. Из Великото зелено море има планини от него. Приеман в малки дози, може да е много добър за стомаха и дори се използва като афродизиак; в големи количества може да убива, но без да разрушава тялото — запазва всичко сякаш в някакъв восъчна застиналост.
— А Рекхет, отровителят от Храма на Птах? — попита Амеротке.
— Който и да е той — отговори тя, — е много изкусен.
— Мъж ли е?
— Да, вероятно, мъж, който притежава ключа към източника на огромно познание, от което черпи.
— Какво ли се крие в сърцето му?
— Сърцето е нещо различно, господарю съдия. Всички ние, човешките твари, убиваме по най-различни причини: любов, похот, страст, алчност, завист или омраза. Е, от време на време има и хора, които убиват, просто защото обичат да го правят. Това дава възможност на болката в тях да излезе навън, да освободят себе си от нея. Внимателно съм проучила деянията на Рекхет — тя замълча за малко. — Той просто обича да наблюдава как другите хора умират; това му дава усещане за неограничена власт.
— И защо ми казваш това? — попита Амеротке.
— По същата причина — тя се засмя остро, — власт. Вие сте Амеротке, върховният съдия от Залата на двете истини — кой знае, може някога да имам нужда от вашата защита или помощ? Така че питайте, задавайте ми всякакви въпроси, каквито пожелаете, господарю съдия, макар да подозирам, че вече им отговорих — тя се приведе и отново се засмя. — Бих ви предложила нещо за хапване и пийване, но се съмнявам, че ще ви бъде удобно — и без да чака и миг за отговор, тя отметна косата от лицето си и се облегна назад. — Ако си имате работа с отрови, Амеротке, отървете се от заблудите. Мислете за отровата така, както бихте мислили за виното. Представяйте си през колко етапа трябва да преминете, докато изпиете бокала си: чувство на щастие, развеселяване, сърцето пее, но няколко часа по-късно стомахът се бунтува, главата е надута, гърлото сухо. Същото е и с отровите. Това, което трябва да търсите, е някой, който има наклонности, умения и средства да причини подобни последствия. След като веднъж установите това, истинската отвара или използваният прах са без значение…