Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Които бяха?
Лешояда вдигна вежди:
— Нож, съд за вода, сандали, роба срещу слънцето, малко пари и карта, описваща местонахождението на кладенци и оазиси.
— И вие направихте това?
— Да — гордо продължи Лешояда. — Ние го направихме.
— Защо либийците не го направиха сами? — попита Амеротке. — Те имат военни патрули; техните племена скитат из Червените земи.
— Подозирам, че не са искали да се забъркват пряко, да не би да се открие, че са имали пръст в тази работа.
— Да, да — съгласи се Омендап, — този начин на действие е типичен за тях. Какво стана после?
— Рекхет избяга. Либийците обаче бяха изненадани. Той беше много дързък и смел. Успя да се изплъзне на либийските патрули, но бе заловен от пясъчните жители, които плячкосваха наоколо. Те пък на свой ред бяха нападнати от египетски кавалерийски ескадрон и това — сви рамене Лешояда — беше последното, което чухме за него, поне за известно време…
— И? — настоя Амеротке.
— Ами, либийците пристигнаха в Тива. След отравянията по време на храмовата церемония получихме нова поръчка — да намерим избягалия затворник. Възнаграждението ни щеше да бъде много щедро. — Той отново сви рамене. — Така че ние се опитахме.
— И се провалихте — намеси се Омендап. — Старейшините от амеметския съвет сигурно са се чудили защо за един избягал затворник се предлагат толкова много злато, сребро и скъпоценни камъни.
Лешояда се размърда притеснено. Той облизваше устни, примигваше и гледаше уплашено Амеротке.
— Имам своя живот, а ще имам ли и злато?
— Сребро — отвърна Амеротке. — Добрият генерал тук ще ти го даде. Сега… — той се напрегна. Бяха стигнали до точка, която той обикновено наричаше кръстопът на пътя на истината. — Само една лъжа — гласът му стана суров, — и ще умреш на кола!
— Ние… Аз… — Лешояда очевидно избираше пътя си. — Ние се срещнахме с Темеу, либийския дипломат, в Къщата на вечерната звезда, една кръчма в Некропола. Той дойде дегизиран, както и ние самите, и отново настоя да издирим Рекхет. Направихме сделката. Той ни осведоми, че те са наели и други да свършат същата задача. Шурат! — Лешояда изсъска името му. — Настояхме, че подобна задача е трудна и много опасна. Меджаите, имперските отряди, „Очите“ и „ушите“ на фараона от Къщата на тайните, да не говорим за Шурат, също издирваха отровителя. Либиецът подчерта, че ще платят извънредно щедро на този, който успее. Попитахме защо им е толкова необходим този тип. Той отговори, че животът е променлив като посоката на вятъра. Обясни ни, че са получили подкуп от един от египетските богаташи, за да освободят затворника.
— Каза ли от кого?
— Да — саркастично каза Лешояда, — богатият търговец, който намери смъртта си в своя собствен лотосов басейн.
— Ипуе?
— Същият.
— Какво доказателство ти посочи той за това? Имам предвид — Амеротке разпери ръце, — либийците могат чисто и просто да мамят, защото са злонамерени.
— Подкупът бил придружен с картуша на Ипуе, неговия личен печат. Темеу ни го показа.
Амеротке изумено се втренчи в Омендап, който му отвърна с безмълвно изумление.
— Знаеха ли либийците защо Ипуе е искал да залови Рекхет?
— Не — Лешояда се ухили, наслаждавайки се на изненадата, която бе предизвикал. — Ипуе предрекъл на либийците, че ако Рекхет бъде освободен от затворническия оазис, либийците не само ще бъдат възнаградени със скъпоценни камъни, а и ще станат свидетели на събитие, което публично ще унижи Египет.
— Отравянето на тримата писари ли?
— Ами то се сбъдна — саркастично отговори Лешояда.
— Но Ипуе умря в същия ден, в който бяха отровени тримата писари — Амеротке се приведе. — Вие имате ли пръст в тази работа?
— Не.
— Но вие сте се срещали с Темеу в Къщата на вечерната звезда след отравянето на тримата писари и смъртта на Ипуе.
— Разбира се, няколко пъти.
— Но Ипуе — засмя се Амеротке — повече не се е нуждаел от Рекхет.
— Наистина, така е, но либийците със сигурност се нуждаеха.
— Казаха ли защо?
— Да го задържим — натърти Лешояда, — за това настояваха те. Той трябваше да бъде заловен жив, не им бе нужен трупът му, но така и не казаха защо. Господарю съдия, това не беше наша работа, защо да ни казват?