Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
Йороол-Гуй не се показа цяла седмица.
За тази седмица Шооран построи десет оройхона, изтощи се до краен предел и едва се влачеше. Напетият млад церег се беше превърнал в покрита с морави следи от изгаряния изтощена сянка. Така че когато на сутринта на седмия ден далайнът заклокочи, за да възвести, че властелинът му идва, Шооран дори не се уплаши — а и нямаше защо да се плаши. Единственото, което искаше, беше да си почине.
Нямаше защо да се плаши, защото десетте оройхона, разположени по два, изграждаха дълга суха ивица, може би не съвсем пригодна за живот, но затова пък съвсем безопасна. И Шооран просто легна на другата си страна и въпреки че вече се съмваше, се прозя сладко и заспа, заслушан в плясъците на Йороол-Гуй. Спа повече от едно денонощие и когато се събуди, видя, че Йороол-Гуй не си е отишъл, а го чака, покатерил се на суур-тесегите на последния оройхон.
Шооран прекара деня в безцелни разходки по сухата ивица. През това време Йороол-Гуй мислеше за вечното.
На следващия ден водата свърши и Шооран отиде на оройхона, който беше най-отдалечен от Йороол-Гуй, да потърси чавга, но земята беше още съвсем млада, чавгата още не беше узряла и той не можа да изстиска вода от мъничките й грудки. Вярно, можеше да се върне при Койцог, който сигурно щеше да му даде и вода, и сладки питки, и сушен наъс, но не искаше да минава през огненото блато, при положение че Йороол-Гуй беше толкова близо. Там просто нямаше да има къде да се скрие.
И Шооран реши да прогони Многоръкия. Мина по синорите на най-далечните от Йороол-Гуй оройхони, излезе до далайна и почна да строи. Беше се стегнал в очакване на болезнения удар, който щеше да получи, когато Йороол-Гуй започнеше да руши недовършената земя, но Многоръкия не помръдна и новият оройхон се издигна и се втвърди без проблеми. На следващия ден Шооран, измъчван от жажда (вече два дни не беше пил нищо), непредпазливо отново се захвана да строи. Промъкна се към гиганта и издигна още два острова. Сега трите оройхона прикриваха достатъчно суша, та един от предните оройхони да стане чист. И Шооран зачака водата. Тя бликна от пукнатините на буйни фонтани, мътна, все още смесена с нойт. След няколко минути ручеите и потоците изсветляха, калта се отмиваше към границите и се настилаше по полетата в плодотворен пласт. Шооран — досущ като първия бовер на пуст оройхон — се плискаше в един от потоците, пръхтеше и сам се ругаеше, че не е построил сух оройхон по-рано. Защото на сух оройхон можеше да е съвсем спокоен. Вода вече имаше предостатъчно, а храната щеше да му стигне, докато покара хлебната трева. Стръкчетата й тънки и нежни — ставаха за ядене, макар че обикновено никой не ги използваше така разточително.
Йороол-Гуй не реагира и на тези оройхони. Нещо го беше погълнало изцяло — може би мисли за вечността, може би за нещо друго. И ако не бяха ръцете му, безспир продължаващи безсмисленото си търсене, човек можеше да си помисли, че безсмъртният бог най-сетне е издъхнал за радост на всичко живо.
Положението, меко казано, ставаше странно. Никой не знаеше колко дълго може да издържи Йороол-Гуй на сушата. Изглежда, това време беше неограничено.
Шооран изчака три дни, отспа си — вярно, не си дояждаше, защото запасите му бяха на привършване, но затова пък лочеше толкова вода, че заприлича на презряла чавга — и пак отиде до далайна и почна да строи, но не натам, накъдето искаше, а накъдето можеше. Над трите оройхона, които му бяха осигурили суха земя, вдигна още три — първият беше най-близо до Йороол-Гуй, а за следващите вече изобщо нямаше проблеми. Йороол-Гуй беше все така вцепенен — може би на сушата не усещаше ударите на илбеча, а може би лекуваше изгарянията си и не му беше до лов. Шооран, вбесен до крайност, търчеше по синора покрай него, крещеше и го замеряше с камъни. Многоръкия все едно не усещаше нищо.
Какво му оставаше? Да продължи да строи и да увеличава ненужния нос в далайна с надеждата, че все някога ще му свърши работа. Или да спи и да се състезава с Йороол-Гуй в търпение. Шооран направи и двете. Спеше по цяла нощ и по цял ден, за да запази и силите си, и запасите си (хлебната трева още не бе покарала достатъчно, за да става за ядене), а когато се събудеше, отиваше при далайна. Така изгради още два оройхона — а после Йороол-Гуй внезапно и без никаква видима причина изчезна.
Шооран мина по сухата ивица. Измъчваха го съмнения. Лесно му беше да ругае Йороол-Гуй, докато го виждаше и знаеше, че той не може да го докопа. Обаче сега? Ами ако Многоръкия не беше отплувал в дълбините, а го причакваше, скрит под брега, като спотаил се черен уулгуй?