Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
Един ден го завари кипнал и покрит с пяна. Беше дошъл мягмарът. Шооран се беше надявал да измине този път за месец, а ето че беше минала цяла година, че и повече. Вдругиден щеше да направи дузина и половина години — точно толкова, на колкото беше излъгал, че е, когато се наемаше на служба. Шооран се върна в бивака си, седна на брега на потока, наведе се над водата и се вгледа в отражението си. Вече можеше да каже, че е на две, че и на три дузини години, но пък нито един одонт не би го взел във войската си — с белезите от нойта и пламъците по лицето си приличаше на изпаднал изгнаник, подарените му от Койцог дрехи бяха станали на дрипи, вместо церегските си обуща носеше някакви груби цървули… Да, дори Яавдай може би нямаше да го познае… А той нея?… Беше минала цяла година, че и повече. Яавдай отдавна трябваше да е родила, а той дори не знаеше какво е детето им — момче или момиче. Ако беше момче, той щеше да го нарече Шооран, а ако беше момиче… за момичето да реши Яавдай. В името на Йороол-Гуй, що за глупости! Та детето отдавна си имаше име, вече сигурно го различаваше от другите думи, сигурно си обръщаше главичката, като го чуе, сигурно се усмихваше… Проклет да си, Тенгер, с какво успя да излъжеш Яавдай, с какво успя да я изплашиш, старче гадно, че тя ме напусна? Жалко, че не мога да те сграбча за гръкляна, щях да го стисна по-силно и от Йороол-Гуй!
Шооран размаха юмрук срещу белезникавата небесна мъгла и си взе харпуна. Щом тази седмица нямаше да може да строи, можеше да отиде на по-старите оройхони, да хване някоя и друга тукка и да си направи обуща.
За седмицата на мягмара Шооран обнови дрехите и оръжията си, запаси се и с продукти, скри дори запаси на няколко места — не му се искаше да се повторят дните, когато му се беше наложило да се бие, за да възвърне собствените си вещи. Страната на Добрите братя, за която той знаеше дори по-малко, отколкото за живота на алдан-тесега, вече беше близо и той искаше да стъпи на островите й добре въоръжен.
Напоследък, когато погледнеше картата, го измъчваше мисълта накъде да върви. Земята на Добрите братя беше съвсем близо на изток, до нея оставаха само три оройхона. Там обаче сигурно щеше да се озове в гъсто населена местност и появата му, по-точно появата на нова земя, нямаше как да не бъде забелязана. А Шооран не искаше да го видят всички. Нещо в самото име на тази страна дори събуждаше недоверието му — прекалено категорично заявяваше това име, че всичко по тези земи е наред, че едва ли не самият алдан-тесег е в тях.
Ако минеше покрай Стената на Тенгер, можеше да стигне незабелязано до вероятно пустинните крайни земи, но този път беше прекалено дълъг и щеше да му отнеме месеци. Освен това първият път разцепваше далайна на две и на Шооран страшно му се искаше да разбере какво ще направи Йороол-Гуй при това положение и възможно ли е изобщо да се раздели далайнът.
И щом мягмарът свърши, Шооран тръгна на изток.
Придържаше се към безопасната земя, защото знаеше, че на тясната ивица не може да се спаси от Йороол-Гуй. Беше си отпочинал добре и за осем дни построи пет оройхона — и най-сетне от границата между последните два видя срещу себе си земя. До нея оставаше тройна дузина крачки и от такова разстояние ниският бряг почти не се виждаше, а върховете на суур-тесегите се сливаха с облаците, но Шооран знаеше какво да търси и го видя.
Беше готов и да стъпи в земите на Добрите братя, и да хукне да бяга, ако срещу него се втурне тълпа, както беше станало, когато хората бяха открили дома на стария илбеч. Но не стана нито едното, нито другото. Той просто не успя да построи оройхон. Беше все едно да опитва да повдигне огромна тежест, тежест, с която не могат да се справят и дузина яки цереги. Далайнът се надигаше, земята сякаш всеки момент щеше да се появи, но след миг мазната повърхност се изглаждаше, все едно не е станало нищо. Всичко свърши с това, че Йороол-Гуй дойде и го подгони и Шооран едва успя да му се изплъзне.
Оставаше му дългият път. И Шооран пак тръгна из новата страна, вече прекалено голяма, за да не обръща внимание на разстоянията. Скоро забеляза, че Йороол-Гуй не обича да минава през тесния проток, отделящ новопостроената земя от страната на Добрите братя — очевидно там беше прекалено тясно за гигант като него. И Шооран започна да се възползва от това. Отиваше на юг, строеше оройхони — един, два, че и три, изчакваше появата на противника си и после хукваше към Стената на Тенгер и работеше там, сигурен, че Йороол-Гуй няма да се появи скоро. И понеже бързаше да достигне целта си, престана да се грижи за нивата, а ядеше от старите си запаси и убиваше бовери — бездруго се бяха развъдили прекалено много в тези пусти земи.