Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Хенри беше или с мен, или с Ана. Наричаше себе си бодил между две рози, мак, избуял между два зрели житни класа. Прехвърлил ръка през раменете ми, той я гледаше как танцува. Когато Ана представяше някоя нова песен, той следеше текста, който държах в наедряващия си скут. Залагаше на мен, когато играех на карти с нея. Гледаше как тя взема най-хубавото месо от чинията си и го полага в моята. Тя беше най-добрата и грижовна сестра, за която човек би могъл да си мечтае.
— Ти си най-долното същество, което някога съм срещала — казах й аз една вечер, когато тя разресваше косите ми пред огледалото, а после ги сплиташе в дебела дълга плитка.
— Зная — каза тя самодоволно, поглеждайки към отражението си.
На вратата се почука и Джордж подаде глава.
— Може ли да вляза?
— Влизай — каза Ана. — И затваряй вратата, в коридора вилнее истинска буря.
Джордж послушно затвори вратата и ни показа каната с вино в ръката си.
— Някой иска ли да изпие чаша вино с мен? Милейди Плодородие? Или милейди Пролет?
— Мислех, че със сър Томас сте излезли да обикаляте вертепите — отбеляза Ана. — Той каза, че тази вечер ще гуляете.
— Кралят ме задържа — каза Джордж. — Искаше да ме пита нещо за теб.
— За мен? — каза Ана с наострено внимание.
— Искаше да узнае как би се отнесла към една евентуална покана.
Бях сграбчила несъзнателно червените копринени чаршафи, драскайки с нокти като граблива птица.
— Каква покана?
— В леглото му.
— И ти какво му каза? — нетърпеливо попита Ана.
— Каквото ми е наредено. Че ти си девица и си като напъпила роза, която краси семейството ни. И че никой не може да си легне с теб преди сватбата. Независимо за кого става въпрос.
— А той какво каза?
— Ох.
— Само това? — притиснах го аз. — Казал е само някакво си „Ох“?
— Да — отвърна Джордж кратичко. — И последва лодката на сър Томас надолу по реката, за да търсят развратници. Мисля, че си го хванала на въдицата, Ана.
Тя повдигна високо нощницата си и скочи в леглото. Джордж огледа краката й с вид на познавач.
— Много добре.
— И аз така смятам — каза тя доволно.
Аз се пренесох в родилната стая към средата на януари. Не исках и да знам какво се случваше, докато бях затворена в тъмното тихо помещение. Чух, че имало турнир и че Хенри носел под туниката си дар от друга жена. На щита му било изписано мотото: „Признавам, за друго смелост нямам!“, което хвърлило в недоумение половината придворни. Те смятаха, че това е комплимент по мой адрес, но този комплимент беше наистина странен, а смисълът му — неясен, като се имаше предвид, че аз не можех да гледам турнира, нито да видя мотото, заключена в сенчестата тишина на родилната стая, където нямаше придворни и музиканти, а само куп кудкудякащи стари дами, които се наливаха с ейл и чакаха да му дойде времето: всъщност, да дойде моето време.
Имаше и такива, които смятаха, че звездата ми е високо на небосклона, доказателство за което беше надсловът: „Признавам, за друго смелост нямам!“ — те го разбираха в смисъл, че кралят вероятно ще обяви бъдещия ни син за законен и ще го провъзгласи за наследник. Само няколко души се досетиха да отместят погледа си от краля, който се сражаваше на турнира под този двусмислен лозунг, и да го отправят към сестра ми, седнала от едната страна на кралицата. Тя беше вперила черните си очи в ездачите и ги гледаше с незабележима усмивчица на уста, без капчица свян.
Същата вечер тя дойде при мен и се заоплаква от душността на тъмната стаичка.
— Знам — отвърнах лаконично. — Обаче казват, че трябвало да бъде така.
— Не разбирам защо търпиш това — отвърна тя.
— Помисли малко — посъветвах я аз. — Ако настоявам да дръпнат завесите и да отворят прозорците, а след това изгубя бебето или го родя мъртво, какво смяташ, че ще каже Нейно Височество майка ни? Кралският гняв ще ни се стори цвете в сравнение с нейния.
Ана кимна.
— Да, не можеш да си позволиш и една погрешна стъпка.
— Не мога — казах аз. — Да си любовница на краля не означава, че отвсякъде тече само мед и масло.
— Той ме желае. На косъм е да ми го каже сам.
— Ще трябва да отстъпиш, ако родя момче — предупредих я аз.
Тя кимна.
— Знам. Обаче ако е момиче, ще ме накарат да продължа.
Облегнах се назад на възглавницата, твърде слаба, за да споря.
— Продължавай или се оттегляй, твоя работа.
Тя огледа огромния ми издут корем с любопитство, но без никакво съчувствие.
— Изглеждаш тлъста. Трябваше да кръсти на теб някоя баржа, а не военен кораб.